Вали сняг на парцали. :-) Толкова е красиво! Докато седя тук и превеждам, погледът ми все се отклонява към прозореца и падащите снежинки.
Днес искам да ви разкажа за някои книжки и автори, които особено много обичам да чета в предколедното време, защото ми помагат да се откъсна от ежедневните грижи и да помисля за истинската Коледа - не тази на бясното пазаруване и отмятане на списъци с подаръци, а онази, която кара сърцата да ликуват - Коледата на благодарността и светлината.
На първо място разбира се са приказките. :-) Те правят духа ми лек като на дете. С коледните приказки наистина се потапям в една атмосфера на радостни изживявания, спомени, мънички прости наслади, които са така важни, за да може човек да отвори ума и сърцето си за красотата на очаквания празник.
Ето една част от книжките, които четем сега. Наредила съм ги по ръба на ламперията, така че Ясето да може по всяко време да се протегне и да си вземе книжка. :-)
"Омагьосана зима" действително е по-скоро януарска книга, отколкото коледна, но съдържа толкова много зимна магия - един зимен свят, покрит от бяла пелена, толкова различен от летния.
Пипи и Емил от Льонеберя са задължителни четива за мен по Коледа. :-) Не само защото на места има приятна коледна атмосфера, а и защото събуждат най-детското в мен. С тях чувствам, че няма да порЕсна никога. :-)
"Коледни писма от Феликс" ми стана любима миналата година - толкова е интересна и въодушевяваща историята на заека, който пътува заедно с Дядо Коледа из различните страни! Харесва ми напомнянето за многообразието на света, изобилието от разбирания и начини на празнуване на Коледа - а в същото време е прекрасен начинът, по който този празник обединява толкова различни хора по цялата Земя.
Обичам да чета Хофман, разбира се, както и "Бяла приказка" на Валери Петров, "Да прогониш мрака с песен" на Керълайн Удуорд (въпреки че не е коледна, посланието й е прекрасно), "Коледна песен" на Дикенс, романите за Анн Шърли на Л.М.Монтгомъри (особено някои коледни пасажи), коледните части на "Малки жени" на Л.М.Олкът, "Пътешествие в страната на дърветата" на Клезио (не коледна книга в точния смисъл, но много приказна) и естествено "Летящата класна стая" на Ерих Кестнер. Обичам също снежните части на "Мечо Пух". А има и толкова много хубава дестка поезия, посветена на зимата и на Коледа - например този декември с голяма радост си четем стихотворенията на Елисавета Багряна.
Много важен за мен е разказът "Елхата" на Туве Янсон, който така простичко и въздействащо показва контраста между нервната предколедна суета и хаос от една страна и спокойствието, тишината, благостта и загрижеността за ближните от друга.
Важна е и "Нарния", която е не само приказка, а и много истински и дълбок разказ за Светлината, която озарява не само коледните дни.
През декемврийските дни съм заобиколена и с други книжки, които са красиви и събуждащи като споделена молитва, свежи и бели като снежинки. Поезията на Рилке, прозата и поезията на Халил Джубран. Тези автори ми напомнят в какво вярвам и ми показват важните неща, без да са ненужно поучителни и теоретизиращи. Те възпяват, без да са назидателни. Обичам тяхната универсалност и великодушие - като не говоря за самите личности, разбира се, а за поетичния им поглед към света. Обичам мъдростта им. Тези поети ме учат на много неща. В красивите дни на празнично очакване ме учат да съзерцавам, да присъствам, да усещам красивото във всичките му проявления и да благодаря за него.
За накрая оставих най-важната Книга. Нека си препрочетем историята на Рождеството и да си припомним какво и защо празнуваме.
Сега ще оставя компютъра и ще изляза в падащия здрач сред снежинките. Ще усетя свежия хлад по лицето си и ще вдишам студа. Ще запратя няколко снежни топки ей тъй, от радост. :-)
Бъдете радостни и вие! :-) Има защо. Ето я Коледа - идва да ни напомни, че Благодатта е у всеки от нас.
Няма коментари:
Публикуване на коментар