Обичам тази част от коледната магия! Когато бях малка, в коледната сутрин скачах от леглого и тичах боса да видя какво ще намеря под елхата. Обикновено намирах нещо красиво, изплетено от майка ми, или пъзел, книга, шоколад, кутийка с онези шарени бонбони, на които с майка ми казвахме "хапчета". Понякога имаше големи изненади, като например преди 15 години, когато намерих бинокъл. :-)
Сега не намирам неща под елхата, предимно защото така я слагаме напоследък, че нищо не може да се постави отдолу :-). Но пък непрекъснато получавам подаръци. :-)
Тази година реших да подходя по-методично, защото през последните две години все оставям нещата за последния момент и не успявам да направя всичко така, както ми се иска. Обичам да мисля за неща, с които бих могла да зарадвам любими хора, да ги купувам и опаковам. Тази година пазарувах предимно книги и ми беше много приятно да мъкна многобройни дебели томове, ухаещи на нова хартия. Забавлението с опаковките също е голямо. Когато детето легне да спи, наизваждам хартии и ножици и почвам да кълцам, подгъвам и лепя. Останаха ми само някакви си три подаръка за опаковане. Браво на мен. :-)
Ето и част от получения резултат. :-)
Тази година под елхата ще има подаръци за всички живущи в къщата. Бащата по принцип не получава много подаръци, защото постоянно подкопава моя подаръчен ентусиазъм чрез изказвания от типа "Ами аз не обичам да получавам подаръци". (Да ви кажа под секрет - не е вярно. Няма хора, които не обичат да получават подаръци. Има само такива, които не умеят. Иван умее.) За бащата има енциклопедия на музикалните инструменти и билет за онзи концерт, който споменах преди няколко публикации.
Детето дълго време го бяхме оставили на милостта на приятели и роднини. :-) Ние сме едни зли родители, които рядко купуват нещо на детето си. За щастие разни мили хора са го снабдили с много хубави влакчета, колички, инструменти, буталки, топки и тем подобни. Е, купуваме му неща понякога - например дървеното конче от Етъра и конструктора. Тази Коледа решихме да си успокоим родителската съвест и детето получава два подаръка. Единият е влакчето от Икеа, а другият е тайна. :-) Добре де, само на вас ще кажа - бащата на детето му направи дървено самолетче. :-) Забравих да го снимам, преди да го опаковам. Много е хубаво, искам и аз такова.
И майката на детето не съм забравила. Толкова съм си мила на сърцето, че си купих цели четири подаръка :-) - огромна книга за пътешественици, пътеписа "Истанбул" на Едмондо де Амичис, най-скъпата пижама, която съм имала някога :-) и билет за концерт.
В следващите дни ще продължа коледната тема. Имам да споделям много мисли и усмивки по въпроса. :-) А също и музика!
Няма коментари:
Публикуване на коментар