15 декември 2011

Медено, канелено, шоколадово...

...ми е сега, защото хрупам с радост продуктите от вчерашната пекарска дейност. Както всяка година, откакто свят светува (е, почти :-)) в първата половина на декември с мамчето ми се събираме в кухнята, натрупваме всички повърхности с продукти, сваряваме чай и сядаме на пекарска конференция. Прелистваме листове с рецепти, готварски книги и списания и вземаме решение какви курабии ще се пекат. След което запретваме ръкави и се разфучаваме. Не спираме, докато цялата кухня не се посипе с брашно и канела. И с тави, пълни с прясно изпечени сладки. :-)


В такива случаи никое трето лице не смее да припари в кухнята, защото може да му връчим някое ренде да стърже портокалови кори или да го строим до мивката да мие бъркалките на миксера. От друга страна миризмите са толкова примамливи, че все някой се престрашава и идва да подръпне някоя от горещите курабии.

Обичам суматохата, звъна на кухненския часовник, възвестяващ изпичането на поредната тава с вкусотии, изобилието от ароматни подправки и продукти, разпръснати по масата и плота. С майка ми вече сме опитни и доста бързи със забъркването на тестата, разточването, рязането, оформянето и реденето. И все пак се губи доста време във варене на чай, дегустиране на готовите неща, повторно прелистване на рецептите и спасяване на курабиите от набезите на останалата част от семейството. В крайна сметка за цял ден пекарство надали сме изпекли и 300 курабии. Но освен сладкиши в края на деня получаваме и нещо друго - неповторимо усещане за заедност, уют, спокойствие и радост.


Тази година избраните от нас рецепти бяха:

Меденки от коледното списание за печива на "Бурда",
така наречените Hermit Cookies, които ние наричаме просто "бахарените курабии",
бананово-шоколадови рогчета от една книжка на Dr.Oetker и
лешникови кифлички с шоколад от блога на Ирина Купенска (ето тук е рецептата).

Всъщност първите два вида ги правихме неизменно през последните години, защото много ги харесваме. Докато ние с мамчето се вихрехме в кухнята, Ясето се радваше на новото си дървено влакче.



С дядо си строиха тунели и мостове, скитаха навън, ядоха курабийки и ни пускаха хубава коледна музика като тази:



Беше един прекрасен предколеден ден, пълен с радост и вкусни ухания. :-)

2 коментара:

Blue Eyes каза...

Ох, ох, чак тук ми замириса на канела, ванилия и т.н.:)))
Страхотно изглеждат, големи майстори сте вече:)

Чучулигата каза...

Хехе, мило дете, чакам те за втора серия. Събирай рецепти! :-)