Понеделник вечер в малък град

Шосето ни изведе извън нашия квартал/ село в ливадите, по черни пътища, насред липово ухание и затишие. Когато слънцето пада, цветовете стават по-ярки и човек сякаш се намира насред картина. Небето тук е широко-широко. Когато изкачим баира, пред нас изникват в пълно великолепие Витоша и Люлин, полята, облаците. Блоковете на София са далеч на изток. Понякога си казвам: "Ето това там е мястото, където НЕ живея". Казвам си го, защото ми е хубаво тук, насред дивото. И ми е толкова по-хубаво, защото много добре знам какво е да си там, на другото място.
Кучета лаят тук, щурци пеят, кукумявки се провикват внезапно в тъмното. Преди няколко седмици гледахме една такава нощна птица, кацнала на комина на съседната къща, малка тиха и свободна. Имаме жаби в двора, които през половината нощ надуват бузи като тромпетисти. Пълно е със звуци. И в градината ни скитат таралежи.
Вечерта в малкия град и селските му квартали е спокойна и весела, децата наизлизат с колелата, а родителите, бабите и дядовците се мотаят по улиците, приказват си, прибират пуйките и кокошките. Бирата е особено вкусна по това време. Котките са особено бързи. Нощта е особено близо - и е истинска, тъмна, с голяма луна, с много звезди.
Харесва ми да изпращам деня някъде по черните пътища, където припяват кукувиците и коприварчетата. Да сме с Ясето сами сред тревите. И понякога с Иван. Да слушаме цвъртенето на полските мишки по нивите и да берем цветя, много цветя.
Липата е далеч от нашия двор, но вечер усещам как ухае. Вечер всичко е по-близко и нежно отвсякога. Вечер песните на косовете и славеите се разнасят на километри далеч. Шептят тревите.
....