Много хора са ме обвинявали (шеговито), че често и много говоря за храна, и че всички теми за разговор при мен някак се извъртат в хранителна посока. Има истина в това, няма да седна сега да лъжа :-). Знам например колко често ми се случва да описвам цветовете на нещата с хранителни думички – карамелено, шоколадово, тиквено, бананово, ванилено, пъпешово...За мен снегът през зимата винаги навява асоциация с блестяща захарна глазура, а ако е по-оскъден – с поръсена пудра захар. Обичам храната. Обичам новите вкусове, имам известна склонност към експериментаторство, обичам да глезя себе си и хората около себе си с храна.
Не мога да се самоопределя като foodie обаче. Фудитата не само обичат храната, тя им е хоби. Както някои хора обичат да плетат или да играят футбол, други обичат да се занимават с храна. Да я готвят и ядат, да четат за нея, да гледат филми за храна, да ходят на кулинарни екскурзии, да проучват местни кухни, да обикалят магазините за деликатеси и кухненски потреби. Да участват в кулинарни предизвикателства от типа кой ще изпече най-много видове сладки преди Коледа. Повечето хора не са такива. Храната за повечето от нас е нещо за напълване на стомаха. Ядем, както пием вода – за утоляване но потребността, без да мислим за нещото, което поглъщаме.
Тези мисли отдавна се въртят из главата ми. Някои от моите любими блогъри (Милето и Теа например) вече са писали и продължават да пишат по тази тема, и по този начин постоянно ме подсещат, ако забравя, че храната е важна. И то не само за оцеляването, а и за душевния мир. И аз като Милето, Теа и много други вярвам, че човек трябва да яде със съзнание и благодарност, да отделя внимание на това, което слага в устата си. Когато ядеш с отвращение или досада, или нетърпение, храната не ти дава това, което би ти дала, ако я приемаш като дар, грижиш се за нея и я уважаваш. И тук не е важно да ядеш само скъпи продукти, чието качество е гарантирано с безброй сертификати. Важното е да ядеш дори най-простия къшей хляб с радост от това, което този хляб прави за теб. Храната те прави силен и спокоен, дава ти няколко минути, в които можеш да се откъснеш от всичко, което те натоварва, да се погрижиш за себе си. Точно това е храненето – грижа за себе си. 
Най-добрият пример, който ми хрумва, е времето, което преди две години прекарахме Иван в «отшелничество». Почти всеки ден ядяхме на закуска хляб с мед и чай, а на обяд и вечеря – хляб със салата ( домати, чушки, краставици, лук, босилек, зехтин) и сирене. Хляба си го печахме сами на жар. Един-два пъти си сварихме на огъня картофи и яхния с ориз, пекохме на жар чушки и картофи. Е, трябва да кажа, че никога не съм се чувствала по-добре от храната, която ям. Тази храна ни беше мила, защото си я приготвяхме сами, мислехме си за нея с радост, обичахме всеки хляб, който изваждахме от пепелта. Не помня вече колко продължи това, може би 2-3 седмици – и през това време не съм чувствала нужда от нищо друго. (Е, само веднъж-дваж ми се прияде шоколад :-), неизбежно за шоколадов наркоман като мен.) Тогава реших, че искам когато се върна в града, да запазя тази мисъл за храната. Да отглеждам, приготвям и ям храната с радост и обич и внимание.
Не би трябвало да е трудно, нали? Хората са го правили дълго време, защото не са можели иначе. Те са отглеждали храната си и са се борили за нея със стихиите. Затова са уважавали хляба и не са си позволявали да го похабяват. Никой не е изхвърлял храната, за която е работил с пот на челото. Хората са ценили всеки житен клас, всеки царевичен мамул. А в днешно време сме затрупани с храна, но не знаем как да се отнасяме с нея. Разполагаме с всякакви продукти, имаме достъп до храна винаги и навсякъде. Но колкото повече избор имаме, толкова повече грешни избори правим.
Не е ли глупаво?
Не е нужно всички да бъдем foodies, за да получаваме най-доброто от храната, която поемаме. Важното в случая е да мислим за храната, да я познаваме и да я готвим с радост, да я ядем с благодарност. Тя ще ни върне всичко хубаво, което влагаме в приготвянето и изяждането й, в стократен размер.
Няма коментари:
Публикуване на коментар