05 юли 2010

Понеделник сутрин в малък град

Току-що се прибрахме от сутрешно шляене по улиците и сме завладени от енергията на понеделника. :-) Свеж вятър ми напомня за морето, улиците са слънчеви и весели. Наизлезли са сума хора с метли, почистват си бордюрите през къщите и дворовете, а в самите дворове плющи простряно чисто пране, оранжеви дебели котаци се пекат на слънцето, шаренеят цветя. Местните врабци имат парламентарно заседание и дебатите са много оживени. Младите щъркели стоят в гнездото и поглеждат какво става по улицата. Лястовиците префучават през яркото небе с умопомрачителна скорост, а сега тъкмо погледнах към върбата и видях едно ярко жълто петно, което се скри в листата – мъжка авлига. Голяма шетня навсякъде. Пищно лято, още свежо в тази част на деня. Слънцето тепърва ще напича.
В хубавия затревен двор под моста блестят оранжеви гайлардии и невени – толкова ярки, че почти болят очите от тях. :-) В такъв ден на човек му иде само да подскача по улицата като съседските деца, да чопли с пръчка пръстта край бордюрите, да зяпа щъркелите и да се радва на синьото небе.
Пълно е с НЕЩА – възможно най-хубавите дарове на зеленото лято – и сега му е времето за радост и песен, за лупинги и развени коси! В такива дни имам много сила да мечтая.
„Гррр”, каза Ясето. Това означава нещо като „Колко е хубаво!”

Няма коментари: