Преди месец по Пътя на коня и лъка

На 19 ноември в един леко хладен ден с облаци и пронизващ ветрец се озовахме под северния склон на планината Чепън, до село Лопушня. Там на открито място стоят три истински монголски юрти и дървена къща, а наоколо пасат коне. Посрещнаха ни с гостоприемен лай група едри кучета, които при слизането от колата ни наобиколиха и пожелаха да ги чешем, галим и потупваме. Ясен леко се позамисли дали да слезе от колата и да се озове насред тези приятели, всичките високи колкото него, но накрая баща му го убеди. :-) Стопаните на кучетата са Владимир и Лидия, двама ентусиасти на тема коне, които живеят мечтите си на територия от 80 декара, учат хората да яздят и се забавляват и вживяват в изкуството да стрелят с лък от кон. Поканиха ни в дървената къща с бумтяща печка и задруга мъркащи котки, кожи по стените, колчани със стрели по ъглите на стаята. Поседнахме на чаша билков чай с мед да решим защо всъщност сме там. :-) Да си призная, мен Иван ме подтикна. :-) Особено силно беше желанието ми да видя юртите, но и идеята за езда ми се стори интересна. Докато си приказвахме, Вихри се спусна на пода и с бодра стъпка запълзя към котарака Боянчо. Очаквах всеки момент изфучаване, прасване с лапа по носа на Вихрен и възмутено оттегляне на котака, но не - закротиха се двамата в миловидна картинка - Вихри започна да меси Боянчо в пълно възхищение със звуци, наподобяващи бебешко мяукане, а котаракът имаше не особено недоволен вид. Е, когато Вихри се опита да го меси ожесточено по гушата, котето се принуди да се оттегли. :-)
Чаят свърши, дойде ред на същинската част. Аз на кон. Ха. Честно казано аз съм горе-долу като Ясен - най-добре се чувствам, когато и двата ми крака са здраво стъпили на земята. Е, имала съм някои екстравагантни пристъпи като каране на колело, летене с моторен делтапланер, скачане с бънджи и катерене на 30-метрово дърво - но все пак изключението потвърждава правилото. А и не съм имала вземане-даване с животни, по-големи от мен, и това ми е леко смущаващо. Ама любопитството надделя. :-) И беше много приятно, макар и леко натъртващо на моменти. :-) Има нещо успокояващо в тази дейност, полюшването, присъствието на коня, а и обикаляхме по едни вълшебни места - потайни пътеки, долчинки и полянки, прецапвахме през рекичката, чувахме нейде недалеч цвиленето на другите коне. Приказвахме си с Владимир за вътрешния глас, за осъществяването на мечтите, за юртите и други такива приятни неща. Беше мирно и вдъхновяващо и красиво.
След това дойде ред и Иван да поязди, а аз да вардя двамата хлапаци. Падна веселие на батута - Ясен скачаше, Вихри нахилен се друсаше. И игра с/на котки в къщата - всички деца на 4 крака, пълзене по пода насред облаци прах и диви викове. Докато щураците се гонеха, разглеждах библиотеката на Владимир и Лидия. Разнообразие от индиански книги, история на прабългарите, фентъзи...Хихи, докато наскоро четях "Игра на тронове", на няколко пъти се сещах за приятелите от Лопушня, образа на суровия воин на кон. :-)
Много ми харесаха хората, мястото, конете, кучетата, котките, юртите. Другия път ще нощуваме в една от юртите, да видим как е да се пребивава в кръгло помещение. Ясен и Вихри се веселиха здравата, Ясен както винаги спечели всички. :-) А Вихри ме убеди, че може бебе и котка в една къща. :-) (Което имаше неочаквани последици по-късно.)

Коледният календар

Тази година Ясен за пръв път има коледен календар. Обмислях какви ли не варианти, като се надявах на нещо по-простичко и лесно, но нали съм шантава, накрая измислих ето това:

Скелет от картонени рулца от тоалетна хартия, отпред парче от кашон с дупки, а фасадата е хартия, оцветена с пастели и водни бои. Цялото нещо има съвсем самоделен вид, но е шарено и весело. 

Всяка сутрин Ясен цъфва пред календара и проверява какво има зад съответното номерче. Подаръците ги слагам предишната вечер, а и календарът е качен нависоко, за да не въвежда ближния (Ясен/Вихрен) в изкушение (да го скъса, пребърка, надраска или каквото там му хрумне). Идеята се радва на голям успех. :-) Догодина ще има и за Вихри, ама с друг дизайн. Проблемът на този календар е, че побира само малки подаръци и бележки с приятни коледни неща за правене. На няколко пъти оставяхме бележчици с указания къде са скрити подаръците (във фурната например :-)). Повечето са разни шоколадчета, тук таме по някой стикер, тефтерче, магнитче и една-две коледни дейности.

Сребърна витошка неделя

Вълшебна Витоша преди снега

Море от облаци с острови от планини

Весел тичащ Ясен

Любопитен Вихрен, надничащ към интересния свят наоколо

Пълен термос с масала

 Приказно присъствие между горските сенки

Свеж хлад под смърчовете

Слънце над облаците

Мъглата далече под нас, ние - насред синия ясен простор

И навсякъде сребристи ледени иглици

Планинска благодат

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

Сняг

Събудих се с усещането за някакъв приятен сън, изнизал се безследно от паметта ми. Като погледнах навън, разбрах. Сигурно съм сънувала как вали пухкав, сияен сняг. :-) Обичам, когато първият дебел сняг навали през нощта. Това е като подарък, оставен под елхата. Цяла нощ кротуваш в топлото легло, докато в теб нараства едно приятно напрежение, чувството, че нещо интересно ще се случи...И на сутринта се изстрелваш като новогодишен фойерверк, право към зимата и радостта. :-)

Ясен копнееше за снега вчера, когато той представляваше само множество бели фъндъчета, закачени тук-там по все още есенната трева. Колко ли се е зарадвал днес? Сутринта не можах да видя израза на лицето му при вида на всичкия този прекрасен, дебел, пухкав, бял – хей, толкова бял! – сняг. Сигурно Ясен се е зарадвал точно като мен. Или още повече. Детската радост не знае граници за разлика от тази на възрастните. :-)

А сега с леко любопитство очаквам реакцията на Вихри. Първият му истински сняг. Детето още спи дневния си сън. Когато се събуди, отиваме навън да пипнем, да заровим пръсти, докато не е изчезнало бялото покривало отвън.

Прекрасно е колко светло става изведнъж, когато навали така. Ноември беше клиширано мрачен с отделни отблясъци на слънце, но ето че в последния момент реши да грейне ослепително. :-) Нищо че няма слънце. Снегът ни свети. Дано ни свети така през цялата дълга зима.