Сняг

Събудих се с усещането за някакъв приятен сън, изнизал се безследно от паметта ми. Като погледнах навън, разбрах. Сигурно съм сънувала как вали пухкав, сияен сняг. :-) Обичам, когато първият дебел сняг навали през нощта. Това е като подарък, оставен под елхата. Цяла нощ кротуваш в топлото легло, докато в теб нараства едно приятно напрежение, чувството, че нещо интересно ще се случи...И на сутринта се изстрелваш като новогодишен фойерверк, право към зимата и радостта. :-)

Ясен копнееше за снега вчера, когато той представляваше само множество бели фъндъчета, закачени тук-там по все още есенната трева. Колко ли се е зарадвал днес? Сутринта не можах да видя израза на лицето му при вида на всичкия този прекрасен, дебел, пухкав, бял – хей, толкова бял! – сняг. Сигурно Ясен се е зарадвал точно като мен. Или още повече. Детската радост не знае граници за разлика от тази на възрастните. :-)

А сега с леко любопитство очаквам реакцията на Вихри. Първият му истински сняг. Детето още спи дневния си сън. Когато се събуди, отиваме навън да пипнем, да заровим пръсти, докато не е изчезнало бялото покривало отвън.

Прекрасно е колко светло става изведнъж, когато навали така. Ноември беше клиширано мрачен с отделни отблясъци на слънце, но ето че в последния момент реши да грейне ослепително. :-) Нищо че няма слънце. Снегът ни свети. Дано ни свети така през цялата дълга зима.