1. Да чета "Южната страна на Анапурна" на Крис Бонингтън, докато си седя на топло и пийвам чаец. Височинният алпинизъм сигурно има своите предимства, но в този момент не съм много убедена в тях.
2. Да се метнем на колата и да излезем от мъглата - съвсем наблизо е това място, където сивите мокри студени валма свършват, птиците прелитат на тумбички от дърво на дърво, а декемврийското слънце направо топли.
3. Да гледам и слушам дейността на шестгодишния и тригодишния - постоянно има активност, нещо строят, обсъждат, творят, кълцат с ножици, хилят се, карат се и тичат из стаите и из двора.
4. Да погледна през прозореца и за видя мъничкия ни петел Нелюнс да се пъчи из двора с лъскавите си опашни пера. Винаги ме развеселява.
5. Да намирам заскрежени листенца в мъглата, обвити в перфектни ледени кристалчета.
6. Да копнея за снега по високото на Витоша.
7. Да се сгушим вечер всички в мъничката ни спалня и да четем "Лъвът, вещицата и дрешникът" или коледните истории на Астрид Линдгрен.
8. Да чета стиховете на е.е.къмингс на български. На английски съм го чела много, сега хем е той, хем не е, стари стихотворения в нова дреха. Преводът е дар.
9. Да си имаме жар в печката в кухнята. Тогава клечим пред печката да гледаме огнените чудеса, които стават вътре.
10. Solala. Няма как да не се зарадва човек на тези сладки песнопойни шведи. https://www.youtube.com/watch?v=NrPibEBxvak
Няма коментари:
Публикуване на коментар