05 януари 2016

Снежна радост

Преди няколко сутрини се разбудих от силна светлина. Рекох си: "Това ще да е снегът". Колко хубаво! Да се събудиш и да видиш, че всичко е побеляло. Като в приказка, като в детството. Подарък!
Изчакахме го хубаво да навали и натрупа и извадихме шейните. Направихме си писта на хълмчето, където още никой не беше ходил освен дивите зайци. Имаме хубав наклон, не прекомерно стръмен, но достатъчен за развиване на подходяща скорост. И точно в края има скокче, за да може човек да изхвръкне от шейната и да се бухне в близката пряспа. Вихри смело се метна на шейната, но след три спускания установи, че се засилва твърде много и все да се спуска с подгъзника, а от време на време пробваше и с шейната по долната половина на пистата. Яската обаче не се притесни от ускорението, напротив, забавляваше се да се спуска от най-високото и да се мята в снега. И аз участвах в пързалянето, когато успявах да се вредя. :)
Днес е направо топло, снегът е мокър, така че решихме да правим снежен човек. Оказа се обаче, че не е достатъчно разкиснат, за да стават хубави големи снежни топки (за тяло и глава), затова с Вихри направихме снежна бабуна, която той ползваше за пързалка. В това време Яската се спускаше по пистата с дивашки викове. :) После ни хрумна от бабуната да направим снежен кон. Накрая всъщност не приличаше много на кон и аз доста неучтиво се смях на неговата златиста грива и физиономията му на козел. Обаче Вихри здравата го язди (много кротък кон е този, и за тригодишни ездачи става) и се весели. Ясен го кръсти Лукас като коня на Емил от Льонеберя.
Понеже хич не ми се искаше да се прибираме вкъщи в това хубаво снежно време, ми щукна да направим снежен пикник. Направихме една маса от сняг, после отърчахме да вземем храна от вкъщи. Сипахме и малко масала в термоса. И точно като седнахме, се показа слънчицето. :) Много беше хубав нашият скромен обяд, а десертът си беше направо деликатесен (благодаря, Кати, за щолена!).
Ако не се стопи снегът междувременно, утре сме пак на хълмчето. Този път може и снежен човек да направим. :) 






2 коментара:

Adriana каза...

Че хубаво!

Чучулигата каза...

И оставихме няколко парчета морков за дивите зайци (или който там реши да ги изяде). :)