15 декември 2015

Метеори и чакали

Снощи си мислех да правим джинджифилени курабийки (защото си купих от Панаира ей тази книга), но прочетох, че същата вечер е пикът на Геминидите, така че оставихме пекарството за друг път. Забърках греяно вино, натрупах шапки и ръкавици в една торба, навлякохме се с топли дрехи и се натоварихме в колата. Минахме през магазина за малко припаси, после отидохме на любимото ни хълмче с чудна гледка околовръст. Спряхме в тъмното и направихме мъничък автомобилен пикник за радост на децата. Явно им хареса да хрупат кисели краставички, докато гледат през прозорците за метеори. После с Иван си сипахме вино и излязохме навън, за да виждаме по-голяма част от небето. Луната отдавна вече я нямаше (беше се показала за малко като тъничка ладийка над хоризонта, докато пътувахме към хълма) и небето се простираше над нас прекрасно и звездно. Повяваше студен ветрец, който бързо прогони Иван обратно в колата, а аз благодарение на дебелите дрехи и на стабилно количество греяно вино постоях по-дълго. Изкриви ми се вратът леко, малко ми измръзнаха пръстите - съвсем малка жертва за прекрасното усещане да си навън в нощта под Млечния път. С Иван видяхме около 20 метеора, а по едно време до нас долетя песента на група чакали, които скитаха някъде в тъмното не много далече. Какъв момент - навън в зимния студ под звездите, тишина и изведнъж този нестроен (и леко комичен) вой. Диво и красиво беше. Децата се забавляваха, докато имаше храна, после Вихри заспа, а Ясен успя да види 3 метеора от колата. Много ни хареса на всички тази малка астрономическа екскурзийка. И беше особено приятно да се приберем в топлата къщурка след свежия студ навън.

Няма коментари: