Бременността болест ли е?

Наскоро споделих с приятелка колко прекрасно беше раждането на Вихрен, а тя ми писа следното: „Не бях чувала за магически раждания, спомням си едно изказване например, според което около раждането нямало нищо хубаво”.

Стана ми тъжно. За пореден път. Защото за твърде голям брой жени това изживяване наистина не е свързано с нищо хубаво.

Представете си например едно раждане, при което жената лежи по гръб с вързани крака, лекарят обръща бебeто надолу с главата и го шляпва здраво по дупето. Представете си раждане, при което лекарят изважда бебето с форцепс и казва на родилката: „Виждате ли, че и мъжете могат да раждат?”. Представете си раждане, при което трима лекари натискат корема на майката и накрая тя освен с бебе се сдобива и с пукнато ребро.

Представете си сега как шефът на голяма АГ болница обяснява, че претенциите на жените за това как да протича раждането им не трябва да се вземат под внимание, защото докато раждат, жените са неадекватни.

И сега последното предизвикателство за въображението – представете си, че в епикризата, която една родилка получава при изписването си от болницата, пише: „Основна диагноза: Друго спонтанно раждане при едноплодна бременност; Придружаващи заболявания и усложнения: Едно живородено”.

Новият живот се посреща като „заболяване” и „усложнение”. Здрави жени биват лекувани от тежкото страдание „бременност”. Ами как тогава да имат хората положително очакване за раждането?

ПП няколко дни по-късно: Тази публикация я оставих да звучи леко кисело-горчива, но какво да правя, продължавам да се дразня от идиотщините на тема раждане, които от време на време чета и чувам. Вече няма да се отплесвам с rant-ове, а ще карам по същество, обещавам. :-)