Току-що осъзнах, че съм ходила няколко часа със следи от дъжд по очилата. А се чудех защо светът ми изглежда така приятно замъглен. Първият дъжд от много време насам. По случайност го изживях в градинката на Дънов сред рози, рудбекии и космоси, всичките радостни от свежата благодат. И аз - хронично недоспала, но също тъй радостна. Радвах се, че идва есента, че имам бебе в корема, че Иван си идва от командировка, че отивам на среща на дулите, и си се радвах просто за това, че съм там, между розите, и че ме вали този прекрасен дъжд.

Имах тежки дни напоследък - не мога да спя, половин нощ се въртя, в главата ми мислите се бият, вдигат шум. После през деня ходя замаяна, махмурлия, всяко действие изисква усилия, усилия, сякаш катеря Аконкагуа или някой също толкова труден връх. Имам чувството, че постоянно страдам от височинна болест. Задъхвам се, звезди пред очите ми... 

И все пак - толкова подаръци получавам, че не мога да не се усмихвам широко, макар и леко замаяно. 

С детето онзи ден за малко да изпуснем автобуса поради две катерици, които ни забавляваха в парка. Преди няколко дни пък една червеноопашка кацна на прозореца на спалнята, на метър от мен. Гледаше ме. И аз нея. Вчера Ясен радостно ми посочи две гугутки, кацнали на жицата над нашата порта. Едната полека се примъкваше към другата. :-) Виждали ли сте как понякога гугутките стоят сгушени една в друга? Умиляват ме.

Ясен също. "Миличка майчица" - така казва той и ме целува старателно по бузите и по челото. Миличко мое момченце. 

Препрочетох "Anne of the Island" за х-ти път, ах, тази Анн, каква е прекрасна! През повечето време паралелно с книгата поглъщах по купа салата от Ивановите уникално вкусни домати. Успях да не накапя книгата. :-) Имам педагогически проблем - как да уча детето, че не трябва да чете, докато яде, като аз го правя непрестанно? Do as I say, don't do as I do - любимата ми родителска максима. :-)

Накупих си много книги напоследък, това винаги носи радост. Част от тях даже прочетох. :-) Предимно на тема възпитание, образование, бременност и раждане. А тук на бюрото ме чака една шарена книжка за organic gardening. Аз съм като Паганел - само че не пътешествам в кресло, четейки географски книги, а градинарствам мислено, докато се изтягам по новия удобен матрак. :-) Е, догодина се надявам градинарството да не остане само виртуално. 

Харесва ми уханието на сушени домати, завладяло напоследък моята кухня. Есен освен другите благини за мен означава реколта и зимнина. Две много любими неща. :-) В антрето висят връзка чубрица и плитка чесън - съвсем мои си, от моята градина. 

Ей такова ми е хубаво на душата, макар да съм недоспала.