Шабла

Когато бях малка, ходехме всяка година на море. Понякога баща ми започваше да спестява съвсем отрано. Беше убеден, че ще сме по-здрави през зимата, ако през лятото сме се пекли на морското слънце и сме дишали морския въздух. Вероятно е бил прав. :-)

Спомням си съвсем ясно усещането "ето го морето!". Нещо като тиха еуфория, която ме обземаше на специалния завой на автобуса за Черноморец, след който се появяваше гледка към синята шир.

Силата на това усещане като че ли е изчезнало - сега приемам морето с повече самообладание. :-) Това е жалко - но не означава, че го обичам по-малко. В годините, когато не сме ходили на море, у мен винаги оставаше някаква празнина и липса. Липсваха ми необятността, променящите се цветове, уханието (в съзнанието ми някак винаги съчетано с мириса на прегоряла златна трева и сочни праскови), приятното ваканционно безвремие. И пясъкът в сандалите, и малките тъмни дини, и бабите, които продаваха домати пред вратите си, и ритуалното похапване на попчета в Созопол, и разходките от единия до другия край на Царския плаж. Ех, още си спомням гледката към морето от голямата тераса на нашата къща за гости. Помня как баща ми слушаше радио, обут в жълти шорти, майка ми печеше чушки и пържеше картофи, а аз режех краставици за таратор. В това време плажните кърпи се вееха весело на простора, а по улицата долу се точеше безкраен поток от летовници, нарамили шарени чанти.

Щастливи спомени.

Сега обаче дойде време за нови изживявания. Аз на море в ролята на родител. :-) Също толкова весело и прекрасно.

Тази година отскочихме за малко до Шабла с хитрата мисъл хем да сме с приятели, хем да се топим в морето, хем да гледаме птици на Шабленската тузла.

И макар че с Иван многократно обсъждахме защо е по-хитро да се ходи на море в Гърция вместо на Шабла, всъщност ни беше много хубаво. :-)

Хубавото започна още по пътя, когато се отбихме да видим малка част от Побитите камъни. Оттам нямам снимки, но имам приказен спомен. Не знам защо хипотезите за произхода на тези естествени каменни колони не включват тролски елемент. Аз там се чувствах точно като в царството на някакви приказни гиганти, които са оставили след себе си странни колони, за да се чудят хората. :-) Още по-приказно ми стана, когато видяхме съвсем отблизо един лалугер. И той също ни гледаше с не по-малък интерес.

Морето ни посрещна с вятър и огромни вълни. Ясен беше видимо притеснен от стихията и нямаше желание да се доближава твърде до водата. По-късно, когато морето се успокои, пак не поиска да се къпе. Но нас това не ни притеснява - сигурно ще дойде и моментът, когато детето няма да иска да излиза от водата и ще се чудим как да го извлечем оттам. Важното е, че момчето харесва пясъка. Прави замъци, копа дупки, меси пясъчен хляб - въобще забавляваше се през цялото време.

Наслаждавахме се на "лошото" време, което включваше хладен вятър, високи вълни и силен вятър. Толкова жега бяхме брали преди това в Банкя и София, че тази прохлада ни дойде много добре. Съживихме се. Така нареченото лошо време стана повод за една разходка на отдавна мечтано място - Ботаническата градина в Балчик. 

Отдавна ме влекат ботаническите градини. Като бях дете, един познат на майка ми ни заведе в градината в Бояна и за мен това беше голямо приключение. Спомням си зелените зърна кафе, които разнасях в шепа, и се маех, че това растение расте и у нас. После в Кьолн ботаническата градина, известна като Флората, ми стана нещо като място за поклонение. Ходих там десетки пъти и все намирах по нещо ново. А пък за градината в Балчик слушам много отдавна от най-различни хора. Баба ми беше обещала да ме води там, но това така и не се случи. Така че явно най-сетне беше дошъл моментът! И очакванията бяха надминати.

Беше красиво и разнообразно и поучително, и толкова много неща за откриване има, толкова скрити кътчета, че просто ще се наложи да ходим пак. :-)

Кактусите са ми интересни от отдавна, понеже нашите винаги са им били почитатели. Вкъщи винаги сме имали кактуси. И сега се вълнувам, когато някой от тях вземе, че цъфне. Така че тези гледки бяха стоплящи сърцето. :-)

Ясето беше в чудесно настроение през цялото време и се взираше с интерес в растенията, които му посочвах. Честно казано не бях очаквала наистина да се заглежда толкова! Но изглеждаше доволен. 

Един ветровит следобед закарахме нашия приятел Пешо на скалите край Тюленово да лови сафрид, а ние се мотахме наоколо и разглеждахме странния дупчест бряг.  

Отидохме и до Шабленския фар, разбира се. Предишната вечер го бяхме гледали как просветва в тъмното и се почувствахме привлечени. Фаровете имат свойството да омайват хората. Не мога да не си спомня за татко Мумин, който така силно желаеше да бъде пазач на фара, че отмъкна семейството си накрай морето на онзи неопитомен остров в "Татко Мумин и морето" на Туве Янсон.

Обиколихме Шабленската тузла. Доста време прекарахме и на морския бряг между тузлата и морето, гледахме прелитащите чайки и рибарки.  

Една привечер на брега стояха в съзерцание три камъкообръщача.

А белите петна долу на снимката са лебеди. :-)

Гледахме залези. И един изгрев, който не снимах.

От плажа към тузлата се влиза по ей такава пътечка. :-)

Ето ги орнитолозите. :-)

Миши следи из пясъка...

Беше диво и красиво.