16 ноември 2011

Дните се скъсяват, слънцето е ниско (доколкото изобщо го има). Сезонът е такъв, че започвам да търся повече светлина и топлина. Вечер в кухнята включвам солната лампа, паля многобройни свещички, слагам покривки в топли цветове и украсявам с червени и жълти листа. Затоплям червения чайник. Варя люти оранжеви супи. Прекрасно е.

Обичам контраста между студа навън и уюта вътре.


„Навсякъде се носеше убедителният и успокойващ аромат на храна и кухнята се бе превърнала в една истинска кухня, пропита със сигурност и загриженост, в пълно с тайни сърце на къщата и ядро на спокойствието.”

Сутрин също е хубаво – радиаторите казват „пук”, което значи, че се затоплят. Иван шета в кухнята, реже ябълки за сок, Ясето седи на гърнето и разглежда списания, а аз си обувам два чифта вълнени чорапи и пуловер с джобче отпред и пека филии, варя чай, наливам мляко в овесените ядки.

Зимата наближава, новата хубава зима, в която има сняг, синьо небе, гладни синигери, шейни и празнична светлина.

Цитатът е от „В края на ноември” на Туве Янсон, превод Румяна Любенова.

2 коментара:

yaneto каза...

Разкош!

Чучулигата каза...

Благодаря за отзива, зарадва ме! :-)