Миналия уикенд най-сетне се отлепихме от ремонтната дейност вкъщи и направихме отскок до село Влахи в подножието на Пирин. Беше приятно да се отправим на юг, да намерим все още топлите лъчи на слънцето, да правим пикници с домашен хляб и лютеница и да откриваме интересни места.
Първо се отбихме в Градешнишките минерални бани да се натопим в горещата вода с бутилка домашно вино в ръка :-) и после се отправихме към Влахи.
Районът на Кресна много ни харесва – дефилето е много живописно и смайващо с огромните чинари, а и селата също са красиви и уютни.
Влахи е било доста голямо село в миналото и има вълнуваща история, свързана с освободителните борби на Македония (там е роден Яне Сандански), но сега има съвсем малко обитавани къщи. Всъщност сегашната му слава се дължи на няколкото природозащитни и образователни инициативи, които се развиват на негова територия. Освен това има екопътека покрай Влахинска река, а предполагам че от селото тръгват и маршрути за скитане по Пирин. В селото има няколко вековни дървета – например чинари и две забележителни дървовидни хвойни, които снимахме многократно.
Всъщност аз видях само една малка част от нещата, които Влахи може да предложи на природолюбителите и шляйниците, но съм много доволна – научих нови неща и съм вдъхновена да се върна там, за да допроучим района.
Нощувахме в училището, възстановено по проект на организацията за доброволчество CVS. То функционира като екологичен образователен и социален център за демонстриране на различни природосъобразни практики и дейности, а в същото време е и база за доброволчески лагери.
В неделя разгледахме Центъра за едрите хищници на СДП „Балкани” и видяхме пенсионирания цирков мечок и двата вълка от зоопарка. Много ми беше интересно как на едно място са показани едрите хищници (мечка, вълк, чакал и рис) и методите за защита на домашните животни от техните нападения. Защитата на дивите животни не включва само директното им опазване, а и намаляването на сблъсъците им с хората. Единият начин е използването на традиционните български овчарски кучета (наричани каракачански), които много успешно пазят стадата от хищници.
Такива кучета се развъждат във Влахи във фермата на дружество „Семпервива”, което е пионер в тази дейност. Там се отглеждат и други стари български породи животни – дългокосмести кози, каракачански овце и коне. Във фермата има и гълъби, домашен плъх и котки. Гостоприемните ни домакини ни почерпиха с билков чай от планината и прясно козе мляко, а се запасихме и с чудесно козе сирене.
Беше ми много интересно да видя как работи една семейна животновъдна ферма, която освен всичко друго е свързана и с опазването на хищниците.
Във Влахи човек може да научи много неща за природата, но и за различни традиционни дейности на българските селяни – като се почне от строежа на къщи от естествени материали и се стигне до отглеждането на домашни животни. Районът е красив, топъл в преходните сезони, и пълен с най-разнообразни блага – домашни вина, пресни домашни млечни продукти, вкусни плодове през лятото и есента. От градината на една колежка на Иван си набрахме нарове и сливи, от Кресна си купихме биволско кисело мляко, от Влахи – козе сиренце, а от едно село по на юг – свежо домашно вино. А пък като опитахме домашната лютеница и кьополу на приятелите, с които бяхме, решихме, че догодина и ние ще се присъединим към правещите лютеница хора.
Изобщо цялото това пътуване ни се отрази много вдъхновяващо и окриляващо.
Няма коментари:
Публикуване на коментар