Вятър, синева, пронизващ хлад сутрин, топло слънце в ранния следобед, дълги сенки, магически залези, дантелен скреж и дори сняг -
толкова много есен напоследък, есен от най-добро качество, навяваща мисли за запалени огньове, за чаени кани, за разходки под алени листа, за печени кестени, за Толкинови приказки
и за още толкова много неща.
Не мога да се наситя на това усещане за тишина, което предшества зимата,
обичам да слушам как земята затихва, да гледам смирените слънчеви лъчи.
В тези дни мисля за "Мили мой Мио" на Астрид Линдгрен и за кладенеца, който разказва приказки. В момента всичко под небето разказва приказки. Листата, стволовете, камъчетата, врабците, облаците - всичко шепти и пее нежно и приглушено, говори за красота, за светлина, за белота и за сънища.
Аз гледам и слушам, мълча пред съвършенството.
Заедно с моето момченце ходим по златната суха трева да търсим още повече от тази магия, наречена Есен. И я намираме.
Няма коментари:
Публикуване на коментар