14 октомври 2011

Вкусната Виена

Няма как, няма да съм аз, ако не разкажа и за тази Виена, която кара лакомниците да потриват ръце. Ние не успяхме да изядем кой знае какво, но каквото докопахме, беше прекрасно. 
Според мен Виена не е място за гурмета, но който търси wonderful autumn comfort food, ще я намери. И който търси торти, също няма да има много трудности в този град. Трудността е по-скоро да избягаш от тях. 


Хората предвидливо са заложили капан за муслони (и за Румяни), състоящ се в подобни сърцераздирателни плакати на оживени места. След като съзра тези красоти, как да устоя да не нахълтам в някоя сладкарница?


"Аида" е една евтина сладкарница за простосмъртни с вкусни, но не и екстраординарни сладкиши .Там опитахме една никак нелоша торта с Grand Marnier. Между другото опитът показва, че сладкишите с алкохол много се котират в нашата фамилия. Дори и най-жалкият трюфел бива удостоен с "ммммммммм", ако има алкохолна нотка. Иначе спиртните напитки много-много не ги тачим. 
Парчето Schwarzwälder Kirschtorte не ме впечатли твърде, според мен тази торта не трябва да изглежда точно така, но пък кайсиевият щрудел беше наистина приятен. Харесва ми починът да се правят щрудели с тесто, а не с точени кори. Това е единственият правилен начин. Сега остава да внуша това и на баба ми. :-)

Пътеводителите и местните жители твърдят, че мястото за лакомници във Виена е Naschmarkt. Уважавам немския език особено много заради наличието на думата naschen, която означава "похапвам си с наслада вкусни нещица". Този пазар не прилича твърде на пазарите ориенталски тип, с които сме свикнали (и към които имам love-hate отношение), но от друга страна има един такъв западноориенталски оттенък, ако мога така да се изразя. Ако сте влизали в разни алтернативни магазини на запад, сещате се за какво говоря - те всичките миришат на мента нана и на онези задушливи ароматни пръчици. 
Отделно фактът, че на повечето сергии продават хора, чиито предци вероятно не са били жители на Виена. И продават индийски шалове, турски анцузи и китайски играчки. 
Не че е лошо. Има колорит и разнообразие, и наистина интересни щандове, като този с чайовете например. 
Но по нетипичен за мен критикарски маниер трябва да кажа, че този пазар не вдъхнови у мен възторга, който изпитах преди 7 години на люксембургския пазар. Ах, там всичко беше автентично - като се почне от касетките с шарени тикви и се стигне до щанда със сирена, където аз дълго се навъртах като гладно коте. 
И все пак Нашмарктът си е a must-see. Има си правила в тази работа. 




Другото правило в тази работа е да се влезе в някое от характерните виенски кафенета. Кафенетата не са еквивалентни на кафе-сладкарниците, макар че и там има разнообразие от кафе и десерти. В тях човек може да си седи на кафе/ чай/ газирана вода и да безделничи, да си чопли интернета и да си говори с приятели, но може и здраво да си похапне. Ние отидохме в "Prückel", където е запазен интериор в стила на 50те години на миналия век и се води доста популярно място. 



Ядохме печено телешко със салата, вайсвурст и виенски шницел. Шницелът пак е според правилата. Като отиде човек във Виена, трябва да пие виенско кафе, да яде торта "Захер", ябълков щрудел, вафлички "Манер", виенски шницел и да пие бира "Отакрингер". И забравих печените кестени. И още няколко неща.
За вайсвурста съм невежа - яла съм го в Бавария и не знам за тамошен специалитет ли се води и австрийците са го привнесли на принципа на географската и културна близост или има и австрийски корени - но много, много ми е любим. 
Шницелът ме върна в детските години, когато баба ми правеше маслена торта и курабии, слепени с шипков мармалад, и шницели. Телешкото също беше чудесно. 


Да се върна на списъка. Виенското кафе не го пихме - аз не обичам кафе, а родителите ми обичат кафето чисто, без млека, сметани и тем подобни. Опитаха обаче едно силно черно кафе в италиански стил (чиста отрова, ако питате мен) и казаха "ммммммммм". Стигнахме до "Захера", исконната виенска торта, възпята в готварски книги и туристически пътеводители. Трябва да се яде в ресторанта на едноименния хотел, където е изобретена тортата. 
За наш срам пропуснахме тази част. 
Никакъв "Захер". Яли сме го. Знаем за какво става дума. Искахме да пробваме други, по-екзотични неща. Имам и други оправдания. Например - правила съм я тая торта два пъти - неуспешно и успешно - много е вкусна. И въобще посещението в хотел "Захер" го оставихме за другия път. 
Което не ни попречи да получим сърцетуп, когато минахме покрай един паркиран камион на същия този хотел с една огромна торта на него. 


Задължителния ябълков щрудел го заменихме с кайсиев. Нашите схванаха идеята на това фино, топящо се в устата тесто. Аз пък съм яла ябълков щрудел в Залцбург, за където той е още по-традиционен. Така че - tick.
Вафличките "Manner" са явно част от италианското наследство на Виена, вкусни са, но не чаааак толкова. И сме ги яли едно време, когато разни хора ходеха на запад и ни носеха разни неща.
Бирата "Отакрингер" също успяхме да я опитаме, и то по един много битово-алкохолистичен начин - в хотелската стая по пижами (снимката се пази в таен архив). Честно казано не ни се стори твърде велика тази бира, малко твърде сладникава за нашего брата и със слаб аромат. Залцбургският "Зайдл" повече ни допадна.
Много ми хареса виенският почин есенно време по улиците да плъзват будки с печени кестени и картофи. И изобщо един съвет - ако се озовете във Виена по кестеново време, възползвайте се. Най-отгоре на долната снимка има една странна кафява маса. Това е сладкиш с кестенова паста. Честна дума, облизахме си пръстите. Другото нещо - в магазините за шоколад потърсете Schoko-Maroni. Шоколадови бонбони с кестенов пълнеж. Деликатес. 


За пояснение - другите два сладкиша на тази снимка са Joghurtschnitte и Zwetschgeneck. Този вид сливов сладкиш ми е любим открай време - просто тесто с мая, отгоре сливите и малко канела и готово. Върху сливите не се слага захар. Сладкишът е плодов и свеж, напомнящ за снежнокоси баби с престилки и запалени камини и димящи чаени кани. 
Като стана дума за чай - мястото за чай във Виена е в една миниатюрна уличка зад Щефансдом, магазинът се нарича "Schönbichler" и съществува от по-миналия век. Там има и филиал на любимия ми магазин за чай Gschwendner. Много ми харесва техният каталог, чета го с наслада и научавам много неща за чая.   


Купих си от тях 4 вида насипен черен чай и ей тези пакетчета, които смятам скоро да унищожа. Изпивайки ги, естествено. Чакам само да се появят подходящите сладкиши.


Последният ни ден във Виена беше посветен и на пазаруване, освен на други неща, и неизбежно за мен пазаруването включваше нахълтване в книжарници. Измежду детските книги, книгите за пачуърк и плетене на шапки, страхотния фотоалбум за гигантски дървета и книгата за влакове някак успя да се промъкне и ей тази пекарска книга, която не е много австрийска, но пък за сметка на това е покъртителна. Само да си поправя кухненската везна и почвам. :-)))


В последния ден се разхождахме много в уличките около Щефансдом и попаднахме в едно виенско кафене, където хапнахме последните си виенски манджи преди да потеглим към летището. Пихме споменатата залцбургска бира и ядохме раклет, вурстчета с горчица и хрян, и гулаш. Мляс! 


На летището прощално изядохме едни изостанали леко посмачкани шоко-марони и си тръгнахме от Виена в прекрасно настроение. Останаха недовършени дела за следващия път! И то не само "Захер"-ски. Предстои ни посещение на типична виенска кръчма (Beisl), дегустация на местни вина, похапване на Topfenstrudel (щрудел с извара), торта "Естерхази", торта "Добош" и още много неща. :-) 
Ако ви се чете още за кулинарната страна на Виена, препоръчвам тази публикация на Йоана, която е доста по-систематична в кулинарните наблюдения, а и приятно пропита с дъх на греяно вино и коледно-новогодишни емоции. 

Няма коментари: