Just some random feelgood music for a sunny winter's day

На дневен ред - 90es, identity crisis, Ethan Hawke
Премного филми, премного guilty pleasures
Или просто премного зима
Приятно е, както знае всеки, който е бил млад и глупав
I'm still in my twenties, I'm allowed to be silly :-)
Just listen, close your eyes, tap your feet

Хрупкави отвън, сочни отвътре :-)

През празничните дни падна голямо готвене. И двамата с Иван се посветихме на експериментаторство, като аз наблегнах на курабийки, супи и сарми с най-различни пълнежи, а Иван се нахвърли на тестените храни - хлябове, баници и други разни благини, за които ще разкажа след малко.
Ето я новогодишната ни пита, която се изяде много бързо и беше прекрасна. Не сколасах да я снимам, преди някакъв алчен човек (да не споменавам сега имена) да я начупи от единия край, та трябваше да я сглобяваме пак за кадъра.

От точената баница за съжаление не остана кадър, защото беше малка и много вкусна, и ако бях напуснала масата, за да взема фотоапарата, нямаше да се доредя до нито една троха.
Високата пекарска цел на Иван бяха кроасаните. Френски кроасани с масло.
Французите са много шовинистични по отношение на своите кроасани и има защо. Те вероятно биха се потресли от нашите кроасанчета, задето са правени с немско масло... :-) Но това е напълно маловажно. Ей тези златисти хрупкави пухкави неща, които Иван измайстори, бяха просто съвършени.

Не могат да се опишат. Но я да пробвам. :-) Коричката е хрупкавка и крехка, а отвътре са влажни и просмукани с масло, без да са лепкави или клисави, корите на тестото са идеално надиплени и цялото нещо е въздушно, сочно и уханно. 

През тези дни повечето колеги на Иван тичат към къщи с пакети масло под мишница и точат теста. Откакто той ги черпи с тези красоти за имения си ден, кроасаните са на мода. :-) 

Започвам да се чудя дали да не направя едно масово кроасанено пиршество вкъщи. :-) 

Тайната на тези чудеса е маслото. Джулия Чайлд и всички други, които се превъзнасят по маслото, имат пълно право. :-) И като казвам масло, имам предвид МНОГО МАСЛО. И хич не ме интересува колко е вредно.
Рецептата за кроасаните е от ей този тип, който за малко да провали цялата работа със сбърканата рецепта в началото на клипа. Да знаете от мен - не една чаена, а една СУПЕНА лъжица мая. Добре, че французите ги бива в химията, та тяхната мая се справи въпреки малкото количество.
Сега се чудя какво още сложно нещо да поискам от Иван да ми сготви. :-)

Снежни разходки

На 1 януари сутринта всички улици бяха безлюдни. Скитахме на воля навсякъде, закачахме хорските кучета и надничахме да гледаме патиците на улица "Орех", зяпахме червените кокошки в големия двор на булеварда и газихме из преспите. Чудна светлина, недокоснат сняг и пълна тишина, сякаш всички хора през нощта са се изнесли нанякъде. О, как обичам пусти улици!

Снегът беше необичаен този ден - на едри, хрупкави кристали, настръхнали като козината на полярна мечка.

Ясен си има шейна. И го е страх да се вози на нея. Чудесно алиби за неговите родители, които не бяха се пързаляли от десетилетия. Преди няколко дни толкова пъти се спуснахме по нашата улица, че накрая счупихме шейната. :-) Не ги правят като едно време...

Сега нагоре по хълма е прекрасно. Снегът почти се е стопил, сред златната ланска трева са останали бели островчета.

По снега е пълно със следи на птици и животни. Например зайци.

И на малки весели деца, тичащи без цел из пейзажа. :-)

Все още е бяла, свежа зима, със слънце върху снега, заскрежени клонки и блясък навсякъде.

Когато януари е такъв, дори не се натъжавам, че са свършили уютните празнични дни. Но си признавам, че вече си мечтая за момента, когато земята ще се размрази и ще наизскачат игликите, ирисите и кукувичето грозде. Снощи се приспах с мисли за слънчогледи.

Looking back, looking forward

Последна публикация за тази година! Бре, кога мина!
Оня ден си преглеждах списъка с New Year's resolutions за тази година. Много нехарактерно за мен е да правя такъв списък, защото нивото на изпълнимост обикновено е депресиращо ниско. :-) Миналата Нова Година реших да пробвам какво ще стане, ако си запиша разни неща, които искам да направя през 2010. Е какво стана - ами това, че не само не съм изпълнила почти нищо, ами успях и да направя нещо голямо, което въобще не фигурираше в списъка. Пълен хаос, с две думи. Типично, биха казали някои. :-)
Сега погледът назад не е свързан с нещата, които е трябвало да направя, а с нещата, които се случват независимо от моите опити за планиране. :-)
Оня ден се взирах в личицето на нашия нов племенник (на месец и половина) и си представих нашето момченце - и то беше същото - мъничко, с неориентиран вид и привидно хаотични движения, леко като перце.

А сега, драги мои, ако го видите какво прави, няма да повярвате, че това е същото миличко момченце. Днес размахваше чука, опита се да счупи стъклото на библиотечния шкаф с дръжката на метлата и с най-сериозен вид имитираше как баща му си чисти зъбите с конец. Няма да изброявам всичко, на което е способен - само ще отбележа, че за разлика от едно време нито е неориентиран, нито движенията му са хаотични.

Друго нещо, което се случи независимо от моите планове беше, че си написах дипломната работа. С това годината се брои за успешна. :-)
Ама и други успехи отбелязахме групово и поединично!
Много съм доволна от преводаческата работа, която, макар малка по обем, беше страшно интересна.
Много си се радвам на напредъка в готварството. :-) Напоследък всичко е опасно вкусно. Освен туй започнахме да си печем сами хляба и да си квасим кисело мляко. А, да, и имаме кисело зеле. :-)
Ужасно съм доволна от градинарските занимания и резултатите от тях. То не бяха тиквички, краставици, домати, лук, чесън, тлъст босилек и разни други неща, за които не се сещам в момента. :-) А и цветята бяха чудесни! В правилното количество и разпределение.

Свиренето и музикалната просвета отбелязаха напредък. Меломанията е в разцвет по нашите земи. :-)

Четенето на книги също беше на ниво. Открих безброй ценности, например Туве Янсон.
По шляйския фронт се представихме задоволително, мисля, включително из Рила и по Тасос, а иначе къде ли не - по Банкя, Беренде, Кресна, Казанлък, Пазарджик, Беледие хан, Драгоман, Мирково, Малка Желязна, Горна Кремена, Жеравна, Русе....
Къщата придобива все по-приличен вид. От днес имаме пердета в кухнята. :-)

И още много неща. :-)
И въобще, ама въобще не възнамерявам да пиша за нещата, които не съм направила. Знам, че не е педагогично. :-)

Няма да поставям много цели за следващата година.
Искам да пиша повече в блога. И по-съдържателно. :-)
Искам да направя пътешествие в стария ми стил - с много приключения и влакови пътувания.
И ще изплагиатствам една цел от Бриджет Джоунс: I will purge house of all extraneous matter. :-)

И тъй, днес си заформихме чудесен край на годината. Опекох алфахорес,

а във фурната ни чакат чушки с боб и кисело зеле. След малко паля всички свещи и го удрям на празнуване, ама здравата! Като Карлсон! Искам да гърми и да се веселим! Босе-бисе-басе-бисе-бум! Тралала! И на 31 декември аз зеленце ще ям!
Босе-бисе-басе-бисе-бум!
Весело посрещане на Новата Година! И на всеки ден от нея! :-)