Снежни разходки

На 1 януари сутринта всички улици бяха безлюдни. Скитахме на воля навсякъде, закачахме хорските кучета и надничахме да гледаме патиците на улица "Орех", зяпахме червените кокошки в големия двор на булеварда и газихме из преспите. Чудна светлина, недокоснат сняг и пълна тишина, сякаш всички хора през нощта са се изнесли нанякъде. О, как обичам пусти улици!

Снегът беше необичаен този ден - на едри, хрупкави кристали, настръхнали като козината на полярна мечка.

Ясен си има шейна. И го е страх да се вози на нея. Чудесно алиби за неговите родители, които не бяха се пързаляли от десетилетия. Преди няколко дни толкова пъти се спуснахме по нашата улица, че накрая счупихме шейната. :-) Не ги правят като едно време...

Сега нагоре по хълма е прекрасно. Снегът почти се е стопил, сред златната ланска трева са останали бели островчета.

По снега е пълно със следи на птици и животни. Например зайци.

И на малки весели деца, тичащи без цел из пейзажа. :-)

Все още е бяла, свежа зима, със слънце върху снега, заскрежени клонки и блясък навсякъде.

Когато януари е такъв, дори не се натъжавам, че са свършили уютните празнични дни. Но си признавам, че вече си мечтая за момента, когато земята ще се размрази и ще наизскачат игликите, ирисите и кукувичето грозде. Снощи се приспах с мисли за слънчогледи.