Мусинска разходка

Нито е зима, нито е пролет, странно време навън, но има красиво небе и много радост, защото слънцето топли и телесата, и душата. Най-хубаво е, когато компютърната работа свърши и настане време за готвене, четене и разходки. Напоследък често сядаме с Иван и момчетата да ровим из Google Earth и да си набелязваме места за шляене в околността. Тук ги има много. Понеже сме хитри, заселихме се току на границата между Предбалкана и Дунавската равнина. Макар че сме в полето, имаме хълмове и скали съвсем наблизо. И двамата с Иван сме предбалкански хора, обичаме карста и тайнствените дерета, които изникват отведнъж в равното, обичаме драките, габъровите горички, уютните дъбрави и камъните, покрити с пухен зелен мъх. 

Предишната събота посветихме няколко часа на изследване на близкото село Мусина. Там кафява крайпътна табелка примамва любителите на старините с обещание за останки от римски акведукт. Друга табелка гласи „Мусинска пещера“. Мястото е много интересно и си струва да се разгледа. Пещерата е неосветена, но достъпна. На входа намерихме следи от видра – животно, което открай време си мечтая да видя в природата, но засега попадам само на стъпки. Не влязохме много навътре, защото в мрака зимуват прилепи, а ние нямахме желание да ги безпокоим. Момчетата бяха настроени да проучват пещерата и леко се разочароваха, но се съгласиха, че прилепите трябва да бъдат оставени на мира. За късмет имаше още за изследване. Пред пещерата е запазена част от римския каптаж, който е снабдявал с вода близкия град Никополис ад Иструм (който в най-скоро време ще посетим). 
А в околностите на селото има и много примамливи скалички, на които хвърлихме око. Дори се засилихме към тях, но пътят ни беше препречен от едно от онези наши любими дерета, пълни с драка, които се виждат едва когато застанеш на ръба им. Денят напредваше, затова решихме да оставим проучването на скалите за друг път. Беше голямо удоволствие да бродим на свобода, да усещаме вятър в косите и да гледаме просторни гледки и места, които мамят към скитня. Беше пълно с птици – онези весели пъстри ятца, които се събират зимно време да търсят храна и прелитат час по час през пейзажа – зеленики, планински и обикновени чинки, щиглеци, черешарки, полски врабчета и жълти овесарки. И тук-там по някое конопарче за разкош. Чакам с нетърпение следващите разходки. 😀