Подаръци ще има за всички от сърце

Бъдни вечер в новата къща – безценно. Само дето леко откачена се получи. Иван успя да изгради сам цялата инсталация на парното (не спирам да се дивя на делата му) и с голяма радост взе да пълни радиаторите. Оказа се обаче, че в кухнята има дефектен чарк и започна едно дивно шуртене и плющене. Образува се колосална локва тъкмо на мястото, където бяхме застлали със стария ламиниран паркет и бяхме наредили големи количества кашони и кутии с багаж. Разместихме кашоните с бясна скорост и попихме езерото. Малко след тази процедура се замислих върху потенциалните места за наводняване и установих, че това беше най-безобидното. Ако се беше случило в спалнята и се бяха накиснали дюшеците и пръстеният под, щяхме да видим ние. 

Подгизнала кухня

В почти най-хаотичния момент дойде съседката англичанка да ни донесе подарък. Огледа поломищата, обяви, че след няколко години всичко ще е прекрасно, ще седим край печката и ще се наслаждаваме на прекрасността и уюта и със смях ще си спомняме премеждията. Напомни ни да правим снимки на всичките етапи на разрухата. От нея с радост приемам такива съвети, защото тя не само е опитна в селското живеене, борбата с наводненията и други подобни бедствия и аварии, но е и изключително бодра, ведра и мила личност. На Коледа отворих подаръка ѝ и много се зарадвах – два стъклени ангела и картичка с червеношийка. Тъкмо от ангели имах нужда! 

Ангели от Мария

Бъдни вечер насред хаоса всъщност се  получи много добре. Разместихме кутиите така, че да се образуват тунели за достигане до печката и хладилника, наготвихме си, наредихме си красива маса, пуснахме си красива музика и запалихме свещи и солната лампа. И напалихме мощно печката, за да започне постепенно сушене на пода (нямаме никаква настилка и бетонът се беше хубаво просмукал с вода). 

Коледна бъркотия до шия

Тази година не успяхме да си намерим елов клон за коледна елха, затова отрязах от дворната джунгла една клонка от кучи дрян с прекрасен червеникав цвят и я окичихме с играчици и звънчета. Ясен и Вихри си самоподариха една торба с личи и в коледната сутрин с голям ентусиазъм седнаха да го белят и ядат край печката. 

Коледно дръвче

Меси инспектира украсата

Тамън на Коледа продължихме със строителната дейност. Иван се бори с парното – ужасно подтискащо занимание, защото се оказа, че самият котел има пробойна. А аз няколко часа копах в двора траншея за тръбата на банята. Копаенето се оказа хубава форма на празнуване за някой като мен, който инак по цели дни седи да работи на компютъра. Времето беше хубаво, прелитаха птици, пуснах си музика и ми беше радостно да съм под небето и да върша физически труд. След разполагането на тръбата и още някои довършителни дейности, които отнеха доста време, сега имаме баня! И то каква! Иван направи душкабина от стария ни голям бидон за вода. Успя да се пребори и с котела след не знам колко неуспешни заварки и пълнене и източване до пълната победа. Така че сега имаме и парно, ура!

Продължаваме право напред!