Алфи Кон разправя, че parenting is not for sissies и след близо 5 години практикуване на тази дисциплина (а именно parenting) съм напълно готова да се съглася с него.
Сега няма да приказвам за огромната отговорност на майката, дето трябва да възпитава пълноценни нови членове на обществото и прочие, а за търпението. Търпението, което все не стига, все свършва, когато на човек най-много му трябва.
На село открай време имаме много котки. Спомням си, че като малка все гледах майките котки и им се чудех - как търпят котетата им да ги дърпат постоянно за опашките, да им гризат ушите, да скачат по тях, и то точно когато майките са се изтегнали така блажено и мирно на слънце. Тогава си мислех, че ако аз съм голямата котка, ще им прасна по една лапа на тези щураци, за да мирясат.
Сега аз съм майката (не котка, само с котешки прояви :-)) По мен не само скачат. Ритат ме (първо ме ритаха отвътре, сега отвън), скубят ме, настъпват ме и ме ръгат с лакти. И ме газят, докато спя. Установих, че явно не е толкова страшно, защото подобно на майките котки и аз се оказах доста детеустойчива физически. Искат се от мен обаче други видове търпение. Например търпението към всички детски прояви, които инстинктивно създават на възрастните стрес и желание да кажат "НЕ". Търпението към експериментаторството и изследователството, чистата щуротия и полуобмислените (Ясен на 4 и половина още не ги прави добре обмислени) пакости.
От известно време се наблюдавам и установявам със задоволство, че ставам все по-способна в този вид търпение.
С Ясен доста повече се вживявах, но сега гледам с пълно самообладание, когато Вихри чупи посуда, посипва храна по пода или си драска по ръцете, дрехите и покривката на леглото с флумастери. Наблюдавам с пълно спокойствие как се катери по столове и си пъха ножа в устата. (Е добре де, това последното не беше вярно. :-)) Давам му да яде каквото поиска (без чипсове и солени ядки и захарни бонбони и шоколад и царевични пръчици), давам му да яде с вилица и да дълбае маслото с нож. Гледам как ръси по себе си кисело мляко и супа (яде ги сам с лъжичка), полива се с вода и айран, и сок. Когато правя хляб, му давам тесто и брашно да меси, ръси и маже. Съзерцавам с интерес как гази из локвите до глезен, плеска се с най-гъстата кал, пада по улицата (пак в най-гъстата кал), копае из пръстта в градината и понякога си похапва от нея. Вчера поседна на колене точно пред водосточната тръба, от която църцореше вода, след това се пльосна там по корем. Неотдавна смело нагази в реката. Одеве пък измъкна една по една бисквитите от един пакет и най-методично ги нагриза всичките.
Вихри да се благодари на Яската, че така добре е обучил майката. :-) Ясен продължава упорито да ме тества и измисля все по-рафинирани начини да ме изкарва извън кожата ми. Аз засега също така упорито се пъна да не взимам нещата твърде насериозно. Понякога успявам, понякога не. Неизменно бълвам огън, ако Ясен докопа парче стиропор и го раздроби на снежинки. Побеснявам и ставам склонна към брутално насилие, когато Ясен къса книги или драска по тях (за щастие се случва рядко).
Борбата продължава. Жестока и неравна е. :-) Добре че и веселбата е гарантирана.
Няма коментари:
Публикуване на коментар