Скитня

Не правим семейни New Year's resolutions. Тази година обаче все пак имаме една обща цел и тя е да СКИТАМЕ. С цел и без цел, на изследвани и нови места, по поля и планини, където намерим. През последните две години шляенето някак остана на заден план и имаме да наваксваме. Трябва все пак да се подготвяме за пешеходни маршрути като този от Мюнхен до Венеция. :-) Не, всъщност няма да се подготвяме за нищо, просто ще ходим. Вече го правим.

 

И наистина, точно сега е моментът. Ясен може да мине поне 3 километра, преди да почне да мрънка (хубавото е, че и мрънкайки пак върви), а Вихри се вози безропотно в раницата на бащиния гръб, гледа отвисоко и се усмихва на света. Или спи.

Наскоро се заехме да изследваме близката околност на нашия квартал. Хубавото при нас е, че сме съвсем в края, от нашата къща нагоре започват полята. Има доста обработваеми земи, но и достатъчно пустош, където човек може да търси следи от диви животни. Непрекъснато намираме следите на зайците. Неотдавна видяхме един. И често слушаме напевния вой на чакалите нощем.

В неделя навестихме едно дере с горичка, което открихме при миналата експедиция. Духаше силен вятър и облаците бяха съвсем приказни - тичаха, променяха се, завихряха се, сливаха се, стапяха се и се появяваха пак, и всичко беше чуден див простор и синева, осеяна с бели воалчета, гриви, помпончета и преспи от облаци. Вятърът метеше полето и караше ланшните неопадали листа на дъбчетата да шумолят безспир.

Скрихме се в дерето на завет, газихме по останалия тук-там сняг. Стъпвахме по меките гниещи листа, изпод които се подаваха кукуряци. Вятърът люлееше върховете на дърветата и те скърцаха здравата. А долу в ниското при нас беше тихо, подскачаха синигери, ромолеше вода и зеленееше мъх.

Приятно е да ходиш из влагата и калта, да прекланяш глава, за да минеш под преплетените клони, да гледаш нагоре към синьото между дърветата, да прескачаш веселата рекичка. Хареса ми как Ясен бродеше из гъсталака като някоя белка. :-) Накрая се заоплаква, разбира се, но не много. :-) Хареса ми да джапам и джвакам без грижи, без мисъл, че ще се изцапам. И това ми напомня, че искам тази пролет повече да ходим боси. :-)

И искам още да бродим заедно с двете дечица. Толкова е хубаво, когато крачат из гората и търсят и намират приключения.