21 януари 2014

Гъста топла супа

Родителите ми не понасят кремсупа. Целият ми младежки живот е прекаран в кремсупено лишение.
Спомням си как веднъж с най-добрата ми приятелка от гимназията ходихме на гости при баба ми. Баба ми се беше постарала като за истински гости, беше сготвила вкусно и обилно, като първото ястие беше картофена кремсупа с крутони. Ето това беше моментът на просветление. Защо, рекох си аз, вкъщи никой не готви такива неща?
По-късно започнах да се възползвам от стоенето сама вкъщи преди/след училище, за да си готвя манджи по свой образ и подобие, включително едни възхитително гъсти кремообразни супи, които биха накарали родителите ми да придобият леко отчаян преглъщащ вид. А сега, като имам собствена кухня, любовта ми към пасираните супи се развихри с пълна сила. Вярно, че май вкъщи аз оставам най-големият любител на тези супи с частична и не тъй бясно ентусиазирана (но все пак) подкрепа от Иван и Вихри, обаче нищо не може да ме спре. Пасирам всякакви зеленчуци. Точка по въпроса.
Повечето супи имат подозрителен оттенък, нито кафяв, нито никакъв - просто цвят на нещо смляно. Други обаче са толкова цветни, че чак подозрителни. :-) Най-покъртителна беше супата от грах, за която Иван каза, че прилича на супа от Шрек. :-) И наистина - такъв зелен цвят, все едно се е намесила Бриджет Джоунс (макар че тя е май повече по сините супи). Особено ярки са и супите от цвекло и от тиква - горещи цветове, които са ни дадени, за да ни топлят, докато слънцето отсъства. Обичам и най-лятната - доматената - варена или сурова (гаспачото е нещо гениално за горещите дни), винаги е неустоима.
Напоследък мъглата силно ме вдъхнови за кремообразни супи. Наличието на тиква в къщата неизменно води до появата на тенджера с оранжева супа, ухаеща силно на джинджифил. Червената леща също все ме зовеше от килера. Пюрирах я с моркови и целина. А наскоро един карфиол заедно с няколко картофа се превърна в бяла пухкава топлина, излъчваща дъх на индийско орехче. В супата понякога пускам крутони, препечени с безбожни количества масло, задушени зеленчуци, топчици масло или кубчета кашкавал, а понякога ръся с пармезан.
Любимото ми е, че мога да си направя една чудна хранителна и стопляща супа дори само от картофи, а комбинациите от варива и зеленчуци са безкрайни. Празът е чест участник сега, а скоро може би ще нападна и спанака в оранжерията. Гъбената супа не е типичната, защото се сгъстява, а не се пасира - но и тя ми е любима.
Единствената пасирана супа, към която не изпитах мигновена страст, беше от печени чушки - но вероятно и тя с правилните подправки ще ме омае.
Сега съм набелязала царевицата, морковите, комбинацията от целина и броколи, а също и бобената. За по-нататък - авокадото, марулята и копривата. И пилешката супа. И рибената. Аспержите и кестените ще ги оставя за накрая, когато вече нищо не ми хрумва.
Ако някой се сеща за още нещо, подлежащо на пюриране, нека сподели. :-)

2 коментара:

Еoc каза...

И аз много обичам, но у дома съм си само аз фен :) бях правила веднъж грахова и половинът рече "Не мога да го ям това, много е зелено" :)

Чучулигата каза...

Ех, тези цветови предразсъдъци. :-) Но е факт, че граховата супа има доста шокиращ цвят. :-)