По едно време ни беше станало студено и Иван се замечта за топлите страни. Дълго време ми приказваше за Тунис, Израел и Египет. И проверяваше цените на полетите. След което в Египет наваля сняг (за първи път от сто и не знам колко години насам) и ние за пореден път заключихме, че се намираме на правилното място в правилното време.
След това обаче ни стана топло. Хубаво - баба Зима отиде да види пирамидите, обаче ние тука останахме in limbo между есента и пролетта - един такъв никакъв сезон, който не може да вземе решение какво точно време да ни сервира и затова запазва досаден неутралитет. Или по-скоро се опитва да угоди на всички. И както винаги в такива случаи, не успява.
Този януари направо ни побърка, честна дума. Сума време тънахме в мъгла, и то каква! След което взеха да се редуват слънчеви дни, в които стояхме в оранжерията по тънки блузи и се потяхме, с облачни сиви сухи и облачни сиви дъждовни. Кокичета и иглики цъфнаха, синигерите се разпяха. А преди два дена, докато децата си играеха в пясъчника в оранжерията, преживяхме гръмотевична буря. С дъжда му и всичкото му. Под найлона беше супер забавно - страшен тропот от дъжда, вой от вятъра, гръмотевичен трясък в далечината. И понеже тъкмо четяхме "Магьосникът от Оз", Ясен взе да си представя как вятърът ще ни дигне с оранжерията и ще ни отнесе.
Нда, гръмотевичната буря беше вече капакът на януарската лудница. Или не съвсем. На щурия януари му остана само едно нещо неизпробвано. Днес най-сетне се сети, че е зимен месец. Ура!
И понеже толкова дълго чакахме снега, сега три сантиметра покривка ни стигнаха, за да се изпързаляме едно хубаво отзад на поляната. Имаме безумния късмет пързалката да ни е точно зад къщата. :-) Естествено, че ще искаме сняг! На трите сантиметра возих Яската с шейната и го пързалях по стръмното (на моменти по сняг, на други - по кал), возих Вихри и той се смя, след което се изсипа от шейната и пак се смя. И имаше безброй "Мамо, хайде пак! Хайде пак!"
Хайде пак, януари! Искаме си зимата!
Няма коментари:
Публикуване на коментар