Тъкмо навреме се прибрахме – изпреварихме студа. Включихме
парното и се отдадохме на dolce far niente.
Изначалният план беше за Гърция на палатки с весели приятели,
но аз настинах точно преди тръгването, а и прогнозите за времето някак не ни
вдъхновиха много, така че палатките отпаднаха от плана. Мислихме за делтата на
Марица и Дадя, мислихме, мислихме, докато ни се зави свят. Накрая Иван
произведе хитрата идея изобщо да не ходим към Гърция, а да изследваме родните
простори около Бургас и на юг към Странджа. Гениална мисъл (каквито в главата
на моя мъж не липсват, хехе).
Прекарахме чудна седмица в гледане на птици и проучване на
нови места! Това ни беше първото дълго пътуване с Вихренцето. Той от време на
време беше малко скрибуцлив, но като цяло се държа прекрасно и нямаше вид да е
силно потресен от скитническите пристъпи на родителите си.
Ясен преди известно време претърпя пълна трансформация на
тема къпане (преди – рев, вой, трагедия, а сега – вода му дай на диването) и
постоянно ни врънкаше, че иска да ходи на море. :-) Освен непрекъснато настоява
да го водим на интересни места. Не мога да си обясня тая работа. :-)
И тъй, когато успея да преборя планините от мръсни дрехи,
които се издигат навсякъде из къщата, ще погледна и що за снимки сме направили
от пътешествието, и ще разкажа де бяхме и какво преживяхме. :-)
П.П. Само да се изфукам – на Атанасовското езеро видяхме толкова
щъркели, че и по 2000 мартеници да имахме, щяхме да можем да ги свалим
всичките. :-) А, и да отбележа за бърдуочърската хроника – на 30.3.2013 се навършиха 10
години от първата ми птичарска разходка под водачеството на истински орнитолог.
:-)
Няма коментари:
Публикуване на коментар