20 март 2013

Пролет, бяс и градинарска терапия

От днес, мили хора, официално вече е Пролет. В 13:02 или там някъде нашата планета префуча през точката на пролетното равноденствие и вече никакви зимни напъни от типа на суграшици и снегове не могат да променят фактите. :-) Впрочем синигерите, чинките и нашите съседи чакалите отдавна пеят на пролет, та аз си се бях подготвила.
Днес обаче никак не ми беше празнично на душата. Пролетна умора ли, що ли, но се раздразних безкрайно, когато Вихрен не искаше да се вози в слинга, за да осъществим една истинска пролетна разходка по поля и гори, и раздразнението ми вместо да се намали от сияйното слънце и синьото небе, се засили до краен предел. Ама защо, да му се не види, всяко излизане навън трябва да е съпроводено с безкрайни организации и подготовки? Вбесяваща работа - първо да кандардисам Ясен да се отлепи от поредната къща, която строи, после да облека двете деца и себе си (къде е панталонът на Ясен? къде са му чорапите? къде му е якето? къде му е шапката? къде е на Вихрен шапката? къде е моята шапка? къде ми е портфейлът?), да набутам Вихрен в слинга или количката (почти винаги под съпровода на рев), да си обуя обувките (ревът продължава, а междувременно върху главата ми падат разни предмети от разхвърляните рафтове в малкото ни антренце, а същевременно се чудя, абе изключих ли котлона?).......Накрая най-сетне успяваме да излезем, а аз съм вече склонна към брутално насилие над всичко живо. А птичките пеят, да им се не види. Нищо весело няма! 
Особено днес сутринта никак, ама никак не ми беше весело, докато пъплех нагоре по ливадата, а Вихрен се гънеше и мрънкаше в слинга. Фу! То пролет, красота, минзухари цъфнали като слънца, а аз псувам наум и се боря с желанието си да хвърля слинг и бебе в храстите и да побягна в обратна посока. Ясен преобладаващо съдействаше, но и на него се издразних по едно време и реших, че бия отбой, преди да съм набила някого. Досадата ми се умножи от факта, че имам хрема, от оная течливата, безспирната, дето води до главобол и планини от мокри кърпички навсякъде из къщата и извън къщата. 
С една дума - гадост. 
Насред гадостта обаче се появи някакъв проблясък в моята глава, че не може да е такъв хубав пролетен ден, а аз да седя вкъщи и да се спихвам. Просто не си е работа това. Ясен тъкмо беше заспал, аз грабнах бебето, натъпках го в шезлонга му, стоварих го насред двора, сложих си новите работни ръкавици на цветенца, паркирах до нас градинската количка, грабнах лозарската ножица и копачката за бурени и започнах бясно изкореняване на буреняк, рязане на изсъхнали стъбла и клони и събиране на градински боклук. 
Ей, нищо не успокоява душата на човека като деструктивната градинарска дейност. Сеч и разруха му е майката. :-) И чистене. Резултатът е незабавен, радва окото, човек изкарва натрупания бяс не върху главите на ближните си, а върху клонаците и буреняците. Сега ми е малко по-добре някак си. :-) 
Извод от цялата работа: трябва да пробваме други пози със слинга. Приоритет в to-do списъка. 
А, без малко да забравя - честита пролет! :-)

1 коментар:

Milata каза...

Румба честита първа пролет и на вас!

Много ми е домъчняло за вас айде скоро да се видим!


Твоя: Милето