За раждането на Вихрен (1)

Вихрен вече е на повече от два месеца и половина. А аз все още чувствам у себе си онази леко страховита, но и безумно красива сила, която ми помагаше да го изтласкам навън, в големия свят. С това бебе ме свързва нещо неописуемо силно. Не знам дали това е особеност на вторите деца – възможно е те по-бързо да извикват у майката тази всепоглъщаща любов, защото първото дете вече й e проправило път в майчиното сърце. А може би има връзка с начина, по който Вихрен дойде при нас, по който го посрещнахме.

Мечтаех си за това раждане, защото просто знаех, че може да бъде по-добре. Също и защото исках да забравя неприятностите при първото. Успях. :-) Този път се постарахме да преценим всичко предварително, да потърсим подкрепа и беше много по-лесно, отколкото с раждането на Ясето. И то не само защото беше второ.

Щастлива съм, че избрахме Боряна, тя без съмнение беше и продължава да бъде точно нашата дула. И се радвам, че последвахме съвета й за д-р Киров, защото той се оказа тъкмо нашият лекар.

Подготовката беше сериозна – като за дълго пътешествие, съчетано с тежък изпит. :-) Добре, че имаме опит и с пътешествия, и с изпити! Пък и с раждане. Колкото и да беше неприятен първият път, той все пак ни показа къде искаме да се озовем втория път.

Вихрен ме поведе по интересни нови пътеки. Хареса ми йогата, съсредоточаването върху Чудото, хареса ми да се грижа за нас двамата, докато той беше в мен. Беше прекрасно при Роси. Вглеждането навътре и усещането за собственото тяло, разговора с малкото момченце, вслушването в туптенето на двете сърца заедно, намирането на вътрешната тишина, в която нашите души се прегръщаха. В същото време споделената вяра и красота на много бременни жени, търсещи, намиращи неосъзнатата си мъдрост.

С моето мъничко момченце бяхме заедно на хубави места, срещнахме се с ценни, прекрасни хора. Четох, слушах, гледах, мислих много хубави неща. Насъбрах енергия откъде ли не. Вслушвах се в думите на безброй жени, родили щастливо преди мен, които ми казваха, че ДА, възможно е! Възможно е раждането да бъде полет и събуждане и празник, възможно е да минеш през болката и през всичко останало по-жива, свободна и обновена – нова майка заедно с новото си дете.

Много ми беше полезно да чета окуражителни думи в книги и сайтове – разкази на жени, на които раждането е дало криле, а също и на мъдри жени, присъствали на много раждания, които свидетелстват за силата, която всяка жена носи у себе си, за способността й да роди сама, без някой да й казва как става.

Натрупах купища радост, красиви образи и мисли.

И накрая всичко се вля в един светъл, мощен поток, който ми помогна да изведа Вихрен навън. Страха го имаше, но беше избледнял и загубил силата си.

Веднъж си мислех, че ако трябва да сравня раждането с друго някакво интензивно и екстремно изживяване в моя живот, то най-много се доближава до оня бънджи скок от Аспаруховия мост преди 7 години. Има доста паралели. И в двата случая трябва да приемеш страха и наличието на риск. И при двете неща се налага да се откажеш от контрола, да се оставиш на могъщи сили, които те подмятат като перце. Забележителното при раждането е, че тези сили извират от самата теб.

И скокът, и раждането ме научиха, че си струва човек да се изправи срещу страха си, да му се усмихне, после да го отмахне и да скочи в пространството. Усещането за мощ след това е неповторимо. А при раждането има и материална награда. :-) Едно дребно човешко същество, произлязло от самата теб, което води със себе си бъдещето. Нов човек, който има потенциала някой ден да промени света. :-)