Back to Middle-Earth

Напоследък ми пресъхна вдъхновението. Не знам дали страдам от някакъв януарски следпразничен синдром или пък тежестта на всичката изядена/ изяждана храна и проспани часове (буквално и преносно) си казва думата, но ето ме в нещо като зимна летаргия. I blame it on the grey skies above. Зимно време човек винаги има оправдание да е бездеен...

За щастие насред този застой има и острови на цвят и глъч и вълнение. :-)

Ето един – приключенията на хобита Билбо.

Спомням си как за първи път прочетох книгата. На български беше, но от раз попаднах под великото, омагьосващо влияние на Толкиновите думи.

(Представяте ли си, че има хора, които смятат Толкин за скучен? На мен това умът ми не го побира.)

Та за книгата – когато я прочетох, направо потънах и се загубих в Средната земя. Оттогава все ми се случва да се връщам там. За целта не ми се налага да чета самите думи – то е направо нещо като светоглед. Или усещане за места, където душата ти скита нощем, докато умът спи. Приказно такова, понякога леко страшно, но магическо и уютно.

Миналия уикенд гледах и филма. Не съвсем толкиновско изживяване, но пък приятно киноманско – със сигурност. И хубав повод за поредно н-то препрочитане на книгата. :-) Филмът ми хареса, засмука ме, беше прекрасно, особено като си помисля, че аз всъщност на кино не съм била от половин век най-малко. Беше ми приятно да гледам заедно с Петя – като в доброто старо време, когато с трепет чакахме появата на „Властелина” по кината и ходехме да гледаме трите филма по много, много пъти. 3D-то не го смятам за есенциална част от експириънса, всъщност по-скоро ме натоварва – но пък сцените в Хобитън и Ломидол си заслужават – подобно на самия Билбо ми се иска направо там да си остана. :-) Иначе филмът ми се струва малко прекалено епичен на моменти, а джуджетата твърде героични, особено пък Торин – все пак Толкиновите герои в книгата имат доста по-комичен оттенък. Е, няма лошо, стига Билбо да е up to scratch, а той като цяло е. Също тъй Ам-гъл е достатъчно амгълест, а орките и гоблините са подобаващо злостни, грозни и свирепи. :-)

Чакам с нетърпение следващите части и съм любопитна как са пресъздадени разни мои любими моменти като например срещата с Беорн.

Междувременно забравям за сивото небе и пронизващия вятър навън и се загнездвам уютно в моята хобитова дупка, където свети солната лампа и водата за чая вече ври...Облягам се назад с топла чаша в едната ръка, с книга в другата, и потеглям заедно с Билбо по пътищата на Средната земя.