Понякога се понасям във водовъртежа на дните и ми е трудно да намеря за какво да се хвана, за да не загубя съвсем контакта с реалността. Интересно е с две деца в къщата, едното често мъчено от колики, другото копнеещо за буйна игра и веселба. Все още не ми е ясно как се справя човек с две такива енергични момченца на фона на преливащ кош за пране, хладилник, който зее от празен по-празен, под, осеян с лепкави петна с неизвестен произход, и пълна невъзможност да се сготви нещо по-сложно от булгур или варено цвекло.
Къщата е толкова малка, а побира толкова много хаос, недовършена работа, прах, паяжини и подозрителни пликове с разни продукти, зарязани да се разпадат, както намерят за добре. В това тясно пространство човек лесно може да загуби перспектива и да се паникьоса. Аз се паникьосвам периодично. После сварявам кана чай, пия го, докато кърмя бебето и играя с Ясен на магазин. Времето минава, а аз преставам да мисля за валмата прах под леглото, за неизгладените дрехи. Ставам все по-добра в това. Повтарям си като мантра: "Работата се върши, когато може." Върши се на малки парченца с безброй прекъсвания. Опитвам се да намаля до минимум употребата на фрази от типа: "Ей сега ще дойда да си играем, чакай само да пусна пералнята/ да обеля картофите/ да сменя чаршафите". Не искам да съм Stepford wife-meets-momster. Опитвам се да играя, без да бързам. Децата живеят в собствено време. Искам да съм част от тяхното, а не само да се опитвам да набутам тях в моя вид време. Тяхното е песнопойно, бушуващо, усмихнато, шарено, немирно, сладкишено. И в повечето случаи е по-весело от моето. :-)
Знам си, знам си, че всяка майка трябва да препрочита поне по три пъти в годината "Пипи", "Карлсон", "Малкият Никола" и "Емил от Льонеберя". И да помни, че най-важното за малките деца е да знаят ред, както казва Пипи. Особено ако сами си го определят. :-) Ура за хаоса! Той е просто по-особен вид ред. :-)
Няма коментари:
Публикуване на коментар