Бесен вятър, кервани от облаци пътуват по небето - о, понякога есента е изумителна в дивия си размах! И е приятно в такъв ден да излезеш за малко, да те побрулят бурните пориви, а после да се завърнеш в топлата кухня при чашата димящ черен йоркширски чай, в който се завихрят облаци от мляко. :-)
Днес с Вихрен сме сами вкъщи, Иван и Ясен обикалят из София по разни задачки. Толкова е тихо в къщата, само вятърът потропва с вратите и понякога се чува тихият гласец на малкото момченце, което ме вика.
Блажено време е това - така съм благодарна, че мога да бъда близо до Вихрен сега, да го гледам и да се радвам на мимолетните усмивки, на спокойното нахранено изражение, на уханието на мъхнатата му главица. Обичам как ми се усмихва почти винаги, когато легна срещу него на леглото. Как притихва, когато го галим по миниатюрните крачета. О, наистина е неповторимо прекрасно да имаш бебе.
След раждането следващото чудо е кърменето. Няма нищо по-умиротворяващо и нежно. Мога да го правя непрекъснато. :-) И вече изчетох половината Хари Потър покрай храненето на Вихрен. :-)
И тъй като най-вълнуващите теми за мен в момента са раждането и кърменето, сигурно много ще пиша по въпроса в следващия месец. И ще разнообразявам с подробни разкази за предколедната подготовка. :-) А след Хари Потър на ред е Туве Янсон. И като подготовка за премиерата на "Хобит" - добрият стар Толкин.
Желая ви много магия през идващите дни!
Няма коментари:
Публикуване на коментар