Върнахме се от четиридневна Рила и пак - с челника в градината да търсим ценности. Започнаха да зреят най-розовите огромни домати - ето ги два на кухненския плот, направо крещят: "ЛЯТО!", а на мен ми идват спомени от едно време, когато ходехме на море в Черноморец и купувахме домати от бабите - толкова сладки бяха! Доматите имам предвид.
Голяма гордост - вече три глави броколи откъснах, неголеми, но бяха страшно свежи и вкусни. И пащърнакът се чувства добре, само май пиперът е позасъхнал и се чудя ще вали ли или да поливам.
Ясен вандалства по градината, и най-дребните ягодки не му убягват, а доматите ги яде като охлюв - наред, червени, зелени...Най-нетактично премина през нашите символични анти-Ясенови заграждения, с които се опитвахме да му намекнем, че предпочитаме да е от външната им страна...Но зовът на доматите е по-силен от родителския авторитет! И как да му се скара човек - чучнал милият сред доматите и си бере сладко-сладко - как да го изгониш?
Тиквички, откъснати вчера и днес, къкрят на котлона заедно с оризец и неприлични количества магданоз. Чудя се защо едно време майки и баби ми втълпяваха, че тиквичките с ориз са гадост? И че тиквичките изобщо само в пържен вид се ядат? Аз пък пържени най-рядко ги готвя. Като се сетя последния път колко търках загорелия тиган, ми иде да се закълна, че никога повече няма да пържа тиквички.
Сега най-големият ми трепет е свързан със зелето - ще стане ли или няма да стане? Така и не го напръсках против онези гадни листни бълхи (да, и зелето има бълхи, ако щете вярвайте) и не знам дали ще се получи накрая някоя глава въобще...Но за броколито съм положителна - догодина ще имам броколна плантация! И мисля да си посадя царевица и повечко салатно цвекло и още много неща. :-)
Скоро ще ви разкажа какво правихме в Рила, беше ново и неповторимо!