Когато се прибрах от Острова, тук все още имаше дебел сняг и предстояха заледяващи температури през първите мартенски дни. Не ми се вярваше от какво зелено и пролетно място съм се завърнала. О, Англия, земя на чай, футбол, поети и градини! :-) Ако не бяха Иван и Ясето, щях да си остана там. :-)
Но ето сега снегът се топи, слънцето грее и минзухарите се подават от земята, детето препуска щастливо из градината - и на мен ми е приятно, че все пак се върнах. :-) И още по-приятно ми е да си спомням за прекрасните дни, прекарани във веселба с мили приятели и в откриване на красиви места.
Пътят започна в мъглив февруарски ден, когато yours truly се метна на самолета с празен куфар и доволство в душата. Трите часа във въздуха ми се видяха дългички, но не колкото пътуването с влака от летище Гетуик на юг към далечния Корнуол. Като че ли съм отвикнала от пътешественически изстъпления. :-) Но не съм престанала да обичам гарите и влаковете. :-)
Пристигнах насред ситен ръмеж и с радост зърнах на мократа гара два познати силуета – Силвето и Минка, които въпреки дъжда бяха на поста си в очакване. И толкова залисани в разговор, че не ме видяха, докато не се метнах отгоре им. :-)
Оттам насетне започна същинско плъзгане по наклонената плоскост – лягане в среднощ, бири и игри на скрабъл, тъпкане с храна и плячкосване на магазини, скитане по улици и пътища и всестранно абстрахиране от всякакви времеизмервателни уреди. Много бързо загубих представа за дати, часове и подобни незначителни детайли и направо се хвърлих с главата напред в попиване на англичанщината до пълно опиянение.
Тук е мястото да отбележа, че това ми беше първото посещение на Англия в живота и по тази причина напълно се зашеметявах от най-разнообразни особености – отделните кранове за топла и студена вода, шофирането от обратната страна на пътя и т.н. А пък в Корнуол зашеметителните фактори достигат безумни пропорции.
Корнуол, освен че е постоянното убежище на Силвето през последните 4 години, се отличава с приятна отдалеченост от всякакви ърбан места, култури и нагласи, с наличие на спиращи дъха океански гледки, а историята на местата е свързана предимно с едновремешната миньорска дейност и с контрабандистите и пиратите, които в миналото са вършали из района.
Пълно е със забележителни пейзажи, с интересни галерии и музеи, градини и какво ли не, и ако човек си е наумил да разгледа целия Корнуол, би трябвало да посвети на тази задача поне 3-4 месеца, като междувременно не се занимава с нищо, освен с обикаляне. Аз с моите жалки 8 дни нямах високи цели, но те ми стигнаха, за да установя, че Корнуол е просто прекрасен. :-)
Градът Фалмът, където Силвето пребивава, е едно приятно, уютно място с хубави улички и безброй примамливи малки магазинчета и чайни. Близката околност предлага идеални възможности за шляй – има маршрути по крайбрежието, добре наситени със замъци, има достатъчно много плажове, където човек може да се наслади на морския простор, а също и места за гледане на птици.
Ето един от фалмътските плажове и две от по-значимите фалмътски сгради (библиотеката и църквата в центъра).
В началото времето беше доста дъждовно и ветровито, но през следващите дни се появи сияйно слънце и синьо небе, които озариха бляскава тучна зеленина и бясно разцъфтели нарциси.
По-пролетно от това няма накъде.
Първото впечатляващо място, което посетихме, беше Minack Theatre. Сутринта потеглихме насред сиво мокро време, но когато достигнахме театъра, слънцето се разсвети в пълно великолепие. На красивата светлина Минак изглеждаше съвсем отвъден – магическо, диво, блестящо море, блъскащо страховити скали, и слънце във вълните, а на този фон – историята на смелата и енергична Роуина Кейд, създала приказен театър на скалите.
Мисълта за красиви постановки на лунна светлина и поезията на Шекспир (например), примесена със звука на прибоя – е, как да не се омагьоса човек?
Хареса ми и пищната градина с кактуси и яркозелени сукулентни, целите посипани със ситна роса, отразяваща слънцето в малки дъгички...Такъв простор имаше пред нас – blue skies up ahead и неудържима морска стихия! Там бих могла да скитам и гледам цял ден, без да ми омръзне, и ще искам да се върна пак. А за гледане на пиеси да не говорим. :-)
На север от нас беше Land’s End, най-западната точка на Англия. Дотам не стигнахме, но не беше и нужно. Скалите на носа се виждат доста добре откъм Минак. Пък и имахме още шляй за деня. Отбихме се в старото рибарско селце Маузъл – скупчени каменни къщички с мъх по покривите, тесни стръмни улички и пристанище, завладяно от вездесъщите чайки, които не се свенят да крадат храна от ръцете на хората. :-)
В това село всичко е миниатюрно, освен чайките. :-) Поседнахме в едно мъничко, мъничко ресторантче, за да пробваме традиционните Cornish pasties, нещо като калцоне с пълнеж от месо, картофи и лук, и много черен пипер. С тези pasties едно време са се хранили миньорите, като са ги държали за дебелата коричка открая, а после са я изхвърляли. И аз моята я ядох с ръце, но понеже не съм миньор, коричката си я изядох и беше много вкусна.
Друго интересно място, което много ми хареса, беше St. Michael’s Mount, малък остров на около 400 м от сушата, до който се стига по тесен път при отлив. На острова има замък, църква, гробище и миниатюрно селце.
Там ни застигна силен вятър с дъжд, а и приливът наближаваше, така че не останахме дълго, а се прибрахме за чаша горещ чай и jacket potatoes.
На следващия ден без бързане обиколихме Фалмът и се отбихме в една уютна чайна, където проведохме китайска чаена церемония. Прекарахме весели часове в напоителен разговор и преливане на отвара от зелен чай от съдина в съдина по всички правила. :-) Очароваха ме тези малки стъклени чайници, които изглеждат толкова крехки и изящни.
Вечерта дойде време за следващото културно изживяване – решихме като стари опитни пияници да проведем един истински pub crawl. Започнахме от ето тази кръчма, където имаше приятна жива музика и романтични двойки на средна възраст кършеха тела под звуците на Wish You Were Here. :-)
Не се проявихме обаче като истински англичани, защото по стар български обичай тръгнахме от вкъщи твърде късно. Затова успяхме да минем само през две кръчми преди полунощ (тогава всички кръчми затварят) и опитахме само четири вида бира. От безизходица влязохме в един клуб, където си потанцувахме ведно с тийнейджърите до 2.30 (тогава клубовете затварят). Там опитахме и сайдер.
В резултат от нашия недовършен pub crawl на следващия ден се получи една незавършена разходка до замъка Pendennis, където стигнахме доста след работното време. По пътя обаче беше много приятно – огледахме плажовете на Фалмът и опитахме fish pie и fish and chips. Озадачи ме обичаят на англичаните да поръсват картофите със сол и оцет, но се оказа, че това не е чак толкова ужасна идея.
По пътя се нагледахме на цъфнали дървета и цветя, а имахме и приятни птичарски срещи с лиски, потапници и лебеди, които настияваха да им дадем храна.
Отново ни наваля свеж дъжд, който ни настърви за още чай и още шляй. :-)
to be continued :-)
Няма коментари:
Публикуване на коментар