Пъстри спомени от Корнуол (част 2)

Ето и втора част на корнуолската сага, която съдържа много слънце, чай, морска пяна и сочна зелена тревица. Enjoy! :-)

... Следващата сутрин се показа със слънчево лице, което ни накара светкавично да натъпчем раниците с провизии и да се метнем на автобуса за Нюкий на северния бряг на Корнуол. Там плажовете са много по-различни – големи, скалисти и просторни. 

На един от по-малките плажове направихме пикник със салата и хумус, след което потеглихме на оглед на останалите плажове. Крайната цел беше Fistral Beach, легендарен не само сред сърфистите. :-)

Вятърът беше мощен и неудържим, вълните бесни и високи, а водата на океана – почти ледена, както могат да свидетелстват моите и на Силвия крака. :-) Ах, този плаж – такова диво, смайващо място!

Последната ни по-значителна експедиция беше до градините на имението Трелисик. Със Силвето му ударихме голямо ходене и обикаляне и по пътя се нагледахме на идилични селски гледки – огромните зелени морави, обсипани с овчици, красивите стари дървета, живите плетове, една къщичка с тръстиков покрив, много зеленина, сочен мъх и безброй нацъфтели нарциси – беше съвсем като в книгите!

В самите градини също доста обикаляхме, хранихме червеношийките със saffron buns, а и самите ние похапнахме, кацнали на едно дърво. :-) Дърветата в градината са невероятни. 
Неизбежно си представих какво е да живееш в едно такова имение, визуализирах себе си и Силвето като богати наследници от романите на Джейн Остин, които по цял ден тичат по широките морави, а следобед сърбат чай под сенките на огромни дървета и бродират покривчици с бод зад игла...А вечер танцуват с елегантни кавалери под пищно изрисуваните тавани и похапват деликатеси със сребърни вилички... :-) След което си представих градинарите, превиващи гръб в дъжда, прислужниците, които гладят фините ленени и муселинени рокли с онези тежки стари ютии, които се пълнят с жар, или пък мъкнат дърва за печките, с които се отопляват стаите на фините дами...Радвам се, че живея във време и на място, където няма господари и слуги. :-) И в същото време не мога да не се възхищавам на красотата и великолепието на тези градини. 

Омагьосахме се от пищната магнолия, която блестеше в розово на фона на лазурното небе!

Последните ми два дни в Корнуол бяха посветени на обикаляне из Фалмът и близкия град Труро, където има известна катедрала. Вътре в тази катедрала ме обзе много неподобаващо весело настроение – щом влязох, зазвуча органът и в катедралата мощно отекна музиката от “Star Wars”. :-)

Във Фалмът имах удоволствието да поседя в една истинска английска чайна (пълна с английски пенсионери :-)) и да пийна чай, придружен с прекрасен пай с pecan nuts и кленов сироп, който беше гарниран с бит каймак. Ммммм, и до днес се разчувствам при мисълта за този пай. :-)

За финал на моите весели корнуолски дни си направихме палачинково парти, при което целта беше да се постигне максимална тънкост на палачинките. :-) Опитах традиционния английски пълнеж за палачинки – лимонов сок и захар – и трябва да кажа, че е много по-вкусно, отколкото може да се очаква. :-) Палачинките ги поляхме естествено с много чай и с чудесния домашен ябълков сок на Рос и Луиз.

Тръгнах си с куфар, който тежеше точно два пъти повече, отколкото на идване. :-) Сега дояждам останките от шоколадовия фъдж и shortbread и обмислям производство на собствен фъдж, на crumpets, saffron buns, fish pie и други английски вкусотии. :-)

Чаят, който донесох, сигурно ще ми стигне за близките 2-3 месеца. :-) Сега планирам чаено парти в духа на старата английска традиция – със сандвичи с краставици и всичките там прекрасности. :-)

А сега освен с чай си топля душицата и с прекрасни спомени за сочна зеленина и цъфнали нарциси, за синьо небе и бели вълни, за весели разговори и смях със сродни души!

Ей, този красив Корнуол! Някой ден ще трябва пак да се отбия нататък. :-)