Scones с праз и кашкавал

Тези дни вкъщи много се готви. То не бяха зелеви сарми, курабии, салати, боб чорби, а сега Иван е замесил и тесто за кроасани...

Сред всичките рецепти се открои една, която приготвих днес за втори път, а утре смятам да приготвя за трети, защото акълът днес не ми стигна да направя две дози.

По едно време се бях зарекла в този блог да не публикувам рецепти, но в случая се налага да преразгледам тази схема.

Направих комбинация между рецептата за scones от блога Delicious Days и тази на Sweet Paul. Той междувпрочем е натъпкал в скоунсовете див лук и чедар, а аз по липса на такива продукти ги замених с праз и кашкавал от общ характер.

Ето какво се получи.

Добре де, снимката е потресаваща, но като ги извадите от фурната, ще видите колко са красиви в действителност.

Продукти:

200 г брашно (аз ползвах една трета бяло и две трети типово)

1,5 ч.л. бакпулвер

1 ч.л. сол

60 г студено масло

3 с.л. ситно нарязан праз

80 г ситно настърган кашкавал

120-130 мл прясно мляко, разредено с малко вода (може да се ползва и айран)

Процес:

Брашното се сипва в купа.

Смесва се с бакпулвера и солта.

Маслото се нарязва на кубчета в брашното и цялата работа се стрива на трохи (не трябва да се прекалява със стриването – нека останат парченца масло, големи колкото грахче).

Добавят се празът и кашкавалът. Разбърква се.

Сипва се постепенно разреденото мляко, като се бърка. Трябва тестото да може да се събере на топка, но без да лепне.

Много важно – тестото не се меси. Намачква се, колкото да може да стане на топка и да се работи с него, но никакво месене, иначе кифлите ви ще станат брашнени, сухи и нелицеприятни.

Та като се направи на топка, слага се върху набрашнена повърхност и се натиска (или разточва), докато стане около 2 – 2,5 санта дебело. Изрязват се кръгчета със стъклена чаша (моята е с диаметър около 6 см) и се слагат върху тава, постлана с хартия за печене. При изрязването чашата не се върти в никакъв случай, защото кифлите няма да бухнат равномерно. За улеснение може да се набрашни чашата.

Останалото тесто се събира пак (ако трябва, с още малко брашно, за да не лепне) и се изрязват още кръгчета. Каквото ви остане, правите го на топче, дебело колкото останалите кръгчета, и го слагате и него в тавата. Нищо не бива да се губи!

Тавата се пъха в предварително загрята на 220 градуса фурна и се пекат около 12-13 минути. Аз ги слагам на средното ниво. Ако много започнат да се запичат отдолу, след 7-8 минути ги преместете едно ниво по-нагоре. Изпечената кифла е светла, с приятни кафеникави петънца като лунички на детско носле.

Препоръчително е да се ядат топли, но и студени са много вкусни. От това количество продукти аз изкарвам 8-9 кифли. Стигат за трима души, ако не са много лакоми.

Омагьосана зима

Вчера ходихме в гората. Онази гора, която виждаме от прозореца на хола – с кичести ели, потънали в сняг. Открихме най-сетне пътеката, която стига до тях през рекичката. Беше тихо. Не срещнахме жива душа. Вървяхме по пътека, утъпкана от зайците. Видяхме безброй следи на животинки – невестулки, зайци, свраки, лисици, кучета. Стъпвахме и по новия, още неутъпкан сняг.

Тичахме с весели викове по заснежените склонове, падахме и ставахме. Друсахме клоните и събаряхме снега. Радвахме се на глоговете и шипките, блеснали в червено на фона на белотата. Омайвахме се от свежата наситена зеленина на еловите клонки. Късахме шишарки. Допирахме лица до топлите стволове на елите. Скрихме се между клоните на една еличка, която ни се стори като уютна горска къща. Слушахме цвърченето на синигерите и кралчетата в клоните. Надявахме се да срещнем някой заек.

Това е най-истинското празнуване – допирът до един свят, който е толкова близо до нас, ние го докосваме и все пак не сме част от него, защото сме хора...Хората не виждат и не чуват толкова много неща. Но все пак усещаме, защото душите ни не са напълно вкаменени. Усещаме тишината, безкрайността на времето, което е цяло, а не разсечено на секунди и минути от безумното тиктакане, което през повечето време управлява дните ни. Дочуваме шепот на неща, които са жива част от Всичко. Дочуваме шепот на дървета и на птици.

Усещаме колко просто всъщност е всичко, когато не се опитваме да го разберем, дефинираме, дисектираме и класифицираме. Долавяме тихата музика, която звучи около нас постоянно, без да я чуваме, защото сме заети да говорим и да слушаме собствените си гласове.

Обичам зимата, защото нейната тишина побеждава дори нас, шумните хора. Преспите й спират нашето бързане. Студът отрезвява спарените ни мисли. Когато газим из преспите, усещаме кръвта, която бумти в сърцата ни, спираме да мислим за миналото и бъдещето, за бита, работата, ремонтите, преводите, неплатените данъци, спираме да разсъждаваме и да подреждаме нещата в схеми. Просто сме там, където сме, заедно с всичко около нас, и цялата Вселена за един кратък миг става осезаема, разбираме как всичко Е. Без нашата воля и без нужда от нашата намеса.

Това, което се иска от нас е просто да сме част от общата хармония. Защо ли е толкова трудно да спрем да викаме, да вдигаме шум, да цапаме, да събаряме и да се вживяваме в размаха на щуротиите си? Защо толкова се напъваме да се откъснем от истинския свят и да си направим свой, изкуствен? Защо си мислим, че нещата, които правим в човешкия свят, ще ни направят безсмъртни?

В снежната гора тези неща изглеждат толкова незначителни. Дърветата не се сърдят, не се тръшкат, не се страхуват, не обвиняват, не са дребнави и мрънкащи. Не крещят. Те вливат тихите си гласове в Голямата Симфония.

Когато се разхождам в снежната гора, се надявам и се моля някой ден и ние да можем като тях.

Noël

Pastorales de Noël by André Jolivet

Joy!

Носът му остана на прозореца, така и не го сложихме, защото детето бързаше да се пързаля с шейната по улицата. :-)

Днес е възхитителен ден - коминчетата пушат, слънцето кара снега да блести, небето е синьо, синьо, синьо, а вкъщи ухае на смърчова гора! И по всичко личи, че утрешният ден няма да отстъпва на днешния. 

В този миг усещам само едно - желание да извикам от радост, да подскоча няколко пъти и да запея  Joy to the World! The Saviour reigns!

Пожелавам ви радостно посрещане на красивия светъл празник!