Януари - в очакване на пролет

В градината вече има засят магданоз, спанакът расте полека, тук-там цъфва по някоя иглика или теменужка. В слънчевите дни излизам да плевя и да поглеждам какви птици обикалят из двора, да се радвам на облаците и на широкото небе над главата ми. 

Последните дни за жалост бяха мрачни и студени, небето е еднообразно сиво и се явяват неприятни смразяващи мъгли.

Напоследък сме се посветили на компютърна работа и на домакинстване и оставихме подобренията по къщата за по-нататък. За моя радост преминахме в етап, в който вече по-често правим разходки в околността. Нашата рекичка може да е къса, но пък е интересна! Дори в сивите януарски дни околностите ѝ са красиви и вълшебни. 

 

Новогодишно разместване

След коледното наводнение кухнята си остана разбутана и разхвърляна, с багаж под различна форма по почти цялата повърхност на пода. Имаше изгледи да посрещнем 2020 година, лавирайки между чували с дрехи, кашони с играчки и кутии с посуда. Аз така или иначе се бях примирила с това и нямах големи планове за разтребване. Оказа се обаче, че нашите приятели от Хотница и Търново кроят коварен заговор зад гърба ни. :) А именно – много деликатно да се самопоканят на парти у нас. Проведохме няколко телефонни разговора, докато схванем тайната идея. :) Иван много (приятно) се изненада, че съм склонна да хвана бика за рогата и да посрещна 9 броя гости от ето тази изходна позиция:

Но след като решихме, че ще действаме, така се зарадвахме то мисълта да си наредим кухнята поне малко, че се заехме здравата да мъкнем и разместваме. След няколко часа постигнахме прекрасен резултат. Не успях много добре да снимам красотата, която се получи след нашите усилия, но поне на снимката се вижда, че подът е ПРАЗЕН. Ура!!! 

И отпразнувахме едно посрещане на НГ с приятели, първите истински официални гости! Голяма радост беше, макар и да бяхме леко замаяни от бясната дейност. Сега вече кухнята е в удобен за логаритмуване вид и готварската дейност набира скорост.

Подаръци ще има за всички от сърце

Бъдни вечер в новата къща – безценно. Само дето леко откачена се получи. Иван успя да изгради сам цялата инсталация на парното (не спирам да се дивя на делата му) и с голяма радост взе да пълни радиаторите. Оказа се обаче, че в кухнята има дефектен чарк и започна едно дивно шуртене и плющене. Образува се колосална локва тъкмо на мястото, където бяхме застлали със стария ламиниран паркет и бяхме наредили големи количества кашони и кутии с багаж. Разместихме кашоните с бясна скорост и попихме езерото. Малко след тази процедура се замислих върху потенциалните места за наводняване и установих, че това беше най-безобидното. Ако се беше случило в спалнята и се бяха накиснали дюшеците и пръстеният под, щяхме да видим ние. 

Подгизнала кухня

В почти най-хаотичния момент дойде съседката англичанка да ни донесе подарък. Огледа поломищата, обяви, че след няколко години всичко ще е прекрасно, ще седим край печката и ще се наслаждаваме на прекрасността и уюта и със смях ще си спомняме премеждията. Напомни ни да правим снимки на всичките етапи на разрухата. От нея с радост приемам такива съвети, защото тя не само е опитна в селското живеене, борбата с наводненията и други подобни бедствия и аварии, но е и изключително бодра, ведра и мила личност. На Коледа отворих подаръка ѝ и много се зарадвах – два стъклени ангела и картичка с червеношийка. Тъкмо от ангели имах нужда! 

Ангели от Мария

Бъдни вечер насред хаоса всъщност се  получи много добре. Разместихме кутиите така, че да се образуват тунели за достигане до печката и хладилника, наготвихме си, наредихме си красива маса, пуснахме си красива музика и запалихме свещи и солната лампа. И напалихме мощно печката, за да започне постепенно сушене на пода (нямаме никаква настилка и бетонът се беше хубаво просмукал с вода). 

Коледна бъркотия до шия

Тази година не успяхме да си намерим елов клон за коледна елха, затова отрязах от дворната джунгла една клонка от кучи дрян с прекрасен червеникав цвят и я окичихме с играчици и звънчета. Ясен и Вихри си самоподариха една торба с личи и в коледната сутрин с голям ентусиазъм седнаха да го белят и ядат край печката. 

Коледно дръвче

Меси инспектира украсата

Тамън на Коледа продължихме със строителната дейност. Иван се бори с парното – ужасно подтискащо занимание, защото се оказа, че самият котел има пробойна. А аз няколко часа копах в двора траншея за тръбата на банята. Копаенето се оказа хубава форма на празнуване за някой като мен, който инак по цели дни седи да работи на компютъра. Времето беше хубаво, прелитаха птици, пуснах си музика и ми беше радостно да съм под небето и да върша физически труд. След разполагането на тръбата и още някои довършителни дейности, които отнеха доста време, сега имаме баня! И то каква! Иван направи душкабина от стария ни голям бидон за вода. Успя да се пребори и с котела след не знам колко неуспешни заварки и пълнене и източване до пълната победа. Така че сега имаме и парно, ура!

Продължаваме право напред! 

Solstice

В чест на Слънцестоенето направихме първата си разходка в района. Макар и кратка, беше от вълшебна по-вълшебна, и всички много се радваме да сме под небето и да откривателстваме в пущинака. В едно разклонение на хотнишкия каньон открихме извор и малко езерце. Бръшляни и мъхове, алени листа от здравец, папрати и перлени капчици, скални пукнатини и подмолчета – чудеса имаше безспир и всички възклицаваха и се радваха, и викаха: „Вижте, вижте какво намерих!“ Вихри заяви с вид на експерт, че това е едно от най-хубавите места, на които е бил.

Привечер запалихме огън в двора – трудна задача, защото вееше силен вятър, който ни духаше дим и искри в лицата, в началото упорито гасеше слабите пламъци и почти успя да ни откаже от опитите да вдигнем огъня. Ние обаче не се дадохме. Спретнахме една хубава клада, за да призовем Слънцето от мрака, да приветстваме светлината, да изпратим в пламъците ядовете, които не искаме да взимаме с нас в новата слънчева година, и да си пожелаем блага за идните дни, седмици и месеци.

Най-прекрасният момент беше, когато Иван потегли в мрака с лопатата, пълна с живи въглени, за да окади всички ъгълчета и местенца из двора и къщата. Ние тръгнахме след него в тържествена процесия и се радвахме на великолепната гледка – в мрака от лопатата се сипеха светещи въгленчета като нападали по земята звезди, истински сияйни благословения.

После внесохме огъня в къщата и печката забумтя, запалихме от пламъка свещите и тъкмо в този момент угасна токът. Препекохме филийки на печката, пуснахме си „Here Comes The Sun“ и седнахме да похапнем джинджифилов сладкиш със сметана и банани.

И в този ден, както в повечето дни, имаше много проза и дразнения, но в крайна сметка магията надделя. Невероятно мощна и прекрасна е надеждата, която идва с нарастването на дните, с усещането, че животът и светлината се връщат след най-късия и тъмния ден. Разбира се, че сега тепърва предстоят ледени дни, снегове, мъгли, кал, вятър и киша, но важното е, че Sol Invictus е вече прероден в светлина.