Ако през зимата по някаква причина ви е скучно и се чудите какво да правите, може да заемете нещо от моя списък. :-) Някои неща са коледни, други - не.
Ето какво обичам/ планирам да правя през този и следващите месеци.
Печене на курабии с мамчето ми (вече го направих, но знае ли се - може пак :-)).
Печене на курабии с Петето (миналата година пропуснахме, но тая няма!).
Изяждане на безумни количества салата от ряпа, зеле и моркови (и ябълки, и цвекло, и слънчогледови семки много подхождат на тази композиция. И портокалов сок също. Да. В салатата.)
Приготвяне на кисело зеле и готвене на разнообразни манджи с него (сарми, риба, салата, супа, .......).
Изпиване на десетки литри горещ шоколад.
Дегустиране на десетки видове чай.
Изработване на украса за Коледа и изпращане на коледни картички.
Разходки из снега, събиране на шишарки и снимане на заснежени гори и поля.
Изпичане на големи количества домашен хляб, баници, кроасани и каквото друго ни дойде на ума.
Посръбване на домашно винце с козе сиренце. (Това се прави многократно и не непременно с козе сирене. Снощи беше бри. :-))
Изчитане на всички коледни книги и истории.
Изчитане на Туве Янсон.
Пеене и свирене на мнооооого коледни песни.
Изпробване на нови рецепти за стоплящи и питателни манджи.
И естествено избиране и опаковане на подаръци за разни прекрасни хора. :-)
Натрисане на гости по къщите на същите прекрасни хора или тормоз по телефона, докато те дойдат при нас на гости. (Прекрасните хора да се чувстват предупредени. :-))
Скайп конференции с другите прекрасни хора, които са твърде далеч, за да им бъде приложено по-горното.:-)
Боричкане с детето.
Врънкане на майка ми да направи баклава.
Гледане на подходящи за сезона филми. Маратонът вече започна с "Рататуи" и всичките "Междузвездни войни".
Просвета на детето относно Коледа и всички великолепни неща, свързани с нея. :-) Защото то миналата година пропусна някои детайли.
Наваксване с неколедни книги - например книгата за пермакултурата и книгата на Монтесори.
Пързаляне с шейна. (още чакаме снега)
Правене на снежен човек.
Пиене на греяно вино навън върху маса от сняг. :-)
Украсяване на боров клон (вместо елха).
Посещение на съседите с наръч кексчета/ баници или др. подобни.
Тормоз (а.к.а. ходене на гости) на роднините и опоскване на конфитюрените, туршиените, ореховите и всякакви други запаси на баба ми. С подточка изяждане на всичко, което е сготвила и не е сготвила в наша чест.
Писане на списъци. :-)
Очаквайте още от тях в най-скоро време. :-) Например списък на новите ми градинарски планове...не, този ще ви го спестя, защото от него сигурно ще ви спре интернетът. :-)
Вали сняг на парцали. :-) Толкова е красиво! Докато седя тук и превеждам, погледът ми все се отклонява към прозореца и падащите снежинки.
Днес искам да ви разкажа за някои книжки и автори, които особено много обичам да чета в предколедното време, защото ми помагат да се откъсна от ежедневните грижи и да помисля за истинската Коледа - не тази на бясното пазаруване и отмятане на списъци с подаръци, а онази, която кара сърцата да ликуват - Коледата на благодарността и светлината.
На първо място разбира се са приказките. :-) Те правят духа ми лек като на дете. С коледните приказки наистина се потапям в една атмосфера на радостни изживявания, спомени, мънички прости наслади, които са така важни, за да може човек да отвори ума и сърцето си за красотата на очаквания празник.
Ето една част от книжките, които четем сега. Наредила съм ги по ръба на ламперията, така че Ясето да може по всяко време да се протегне и да си вземе книжка. :-)
"Омагьосана зима" действително е по-скоро януарска книга, отколкото коледна, но съдържа толкова много зимна магия - един зимен свят, покрит от бяла пелена, толкова различен от летния.
Пипи и Емил от Льонеберя са задължителни четива за мен по Коледа. :-) Не само защото на места има приятна коледна атмосфера, а и защото събуждат най-детското в мен. С тях чувствам, че няма да порЕсна никога. :-)
"Коледни писма от Феликс" ми стана любима миналата година - толкова е интересна и въодушевяваща историята на заека, който пътува заедно с Дядо Коледа из различните страни! Харесва ми напомнянето за многообразието на света, изобилието от разбирания и начини на празнуване на Коледа - а в същото време е прекрасен начинът, по който този празник обединява толкова различни хора по цялата Земя.
Обичам да чета Хофман, разбира се, както и "Бяла приказка" на Валери Петров, "Да прогониш мрака с песен" на Керълайн Удуорд (въпреки че не е коледна, посланието й е прекрасно), "Коледна песен" на Дикенс, романите за Анн Шърли на Л.М.Монтгомъри (особено някои коледни пасажи), коледните части на "Малки жени" на Л.М.Олкът, "Пътешествие в страната на дърветата" на Клезио (не коледна книга в точния смисъл, но много приказна) и естествено "Летящата класна стая" на Ерих Кестнер. Обичам също снежните части на "Мечо Пух". А има и толкова много хубава дестка поезия, посветена на зимата и на Коледа - например този декември с голяма радост си четем стихотворенията на Елисавета Багряна.
Много важен за мен е разказът "Елхата" на Туве Янсон, който така простичко и въздействащо показва контраста между нервната предколедна суета и хаос от една страна и спокойствието, тишината, благостта и загрижеността за ближните от друга.
Важна е и "Нарния", която е не само приказка, а и много истински и дълбок разказ за Светлината, която озарява не само коледните дни.
През декемврийските дни съм заобиколена и с други книжки, които са красиви и събуждащи като споделена молитва, свежи и бели като снежинки. Поезията на Рилке, прозата и поезията на Халил Джубран. Тези автори ми напомнят в какво вярвам и ми показват важните неща, без да са ненужно поучителни и теоретизиращи. Те възпяват, без да са назидателни. Обичам тяхната универсалност и великодушие - като не говоря за самите личности, разбира се, а за поетичния им поглед към света. Обичам мъдростта им. Тези поети ме учат на много неща. В красивите дни на празнично очакване ме учат да съзерцавам, да присъствам, да усещам красивото във всичките му проявления и да благодаря за него.
За накрая оставих най-важната Книга. Нека си препрочетем историята на Рождеството и да си припомним какво и защо празнуваме.
Сега ще оставя компютъра и ще изляза в падащия здрач сред снежинките. Ще усетя свежия хлад по лицето си и ще вдишам студа. Ще запратя няколко снежни топки ей тъй, от радост. :-)
Бъдете радостни и вие! :-) Има защо. Ето я Коледа - идва да ни напомни, че Благодатта е у всеки от нас.
От дете много обичам Коледата. Ваканция, сняг, шейни, подаръци, вкусотии, красива музика, радост от близостта на семейството, филми, ухание на ели – всичко това се слива в една красива картина, която ме придружава винаги през този сезон.
Обичам спомена за много, много Коледи, всичките различни, всяка от тях свързана с нови стремежи, нова благодарност, нови молитви.
Когато бях малка, нещата обикновено започваха да се случват на 23 декември, когато с майка ми ходехме на пазар и купувахме елха. Понякога съм ходила за елха и с баща ми. И въпреки че ми е било жал за отсечените дръвчета, тази част от коледните приготовления винаги много ме е радвала. Свежият зелен цвят на игличките, изящната им подредба по клонките, стройният силует на елата, изправена в нашия хол, окичена със свещи и шарени украшения – самото й присъствие ни отваряше вратите към други, светли светове.
Украсяването на елхата се случваше под звуците на старите коледни песни, които с баща ми и майка ми обичаме – песните на Дийн Мартин, Елвис Пресли, Бренда Лий, Пери Комо, Нат Кинг Коул, Бинг Кросби – музика, елегантна като ерата, от която идва, изпята с умение и чистота, и различна от повечето по-късни коледни песни.
На 24 декември майка ми започваше да подготвя храната за Бъдни вечер. Тогава винаги е имало постни лозови сарми, бобена чорба и содена питка, понякога с късмети. На трапезата сме слагали и най-различни други храни, вариращи през годините. На вечеря също слушахме много коледна музика. Излизахме на балкона да гледаме снега (когато го имаше), подскачахме около елхата, по която сияеха много свещи.
А на сутринта се събуждах с радостно очакване и любопитство, тичах да видя какво има за мен под елхата. Често намирах пуловери, ръкавици, шалове и шапки, изплетени от майка ми. Винаги имаше и шоколад, шоколадово яйце или голяма кутия бонбони Smarties(с майка ми и до днес много ги обичаме и като бяхме във Виена, си купихме :-)). Някои подаръци бяха голяма изненада – например любимият бинокъл, с който започна страстта ми към орнитологията. Или пък големият пъзел от 1000 части, наречен от нас „китайците”, който редихме седмици след Коледа и даже канихме гости да помагат. Много ми хареса и огромният атлас на света. Спомням си колко се радвах и на една кукла, подобна на Барби, за която бях копняла дълго време. :-)
Когато станах по-голяма, започнах и аз да оставям неща под елхата. :-) Беше прекрасно усещането да изненадам родителите си с нещо хубаво.
Приготвянето на коледни курабии датира от гимназиалните ми години – тогава попаднах под магията на германските коледни базари (които все още не съм виждала на живо) и на изобилието от рецепти за сладки. Тогава тези сладки ми се струваха някак магически и недостижими, идващи от далечна и непозната, но странно любима земя, носещи коледен уют. Сега са част от усещането ми за зимата и края на годината, за коледната подготовка.
С германския период са свързани и коледните картички. Вярно, винаги сме пращали картички по пощата на приятели и роднини (даже и на живеещите в същия град), но когато започнах да си пиша с деца от Германия, Швейцария, Парагвай и т.н., изпращането на картички придоби огромни размери. Случвало ни се е заедно с баща ми да изпращаме по 25-30 картички до най-различни краища на света. И най-хубавото беше, че и получавахме много картички. Баща ми опъваше едно канапче в кухнята и окачваше всички пристигнали картички на него.
На самия 25 декември обикновено имаше голям обяд с месо и различни гарнитури към него. В 13 часа баща ми включваше телевизора, за да чуем коледното послание на папата. Родителите ми не са католици, да не говорим, че не са и християни – но изпитваха голямо уважение към предишния папа, което предадоха и на мен. Това послание беше още едно докосване до друг свят. То ни помагаше да се замислим наистина за същността на Коледа, за това, което празнуваме – Рождеството Христово. В същото време се радвахме да видим онзи красив площад с голямата елха. Когато години по-късно се озовах на площад „Свети Петър”, магията на всички мои Коледи беше с мен.
В един момент започнахме да празнуваме Коледа на село при баба ми. Особено в началото беше прекрасно – украсявахме стаята, редяхме софрата, докато печката весело бумтеше, а баща ми пускаше коледни песни на едно касетофонче. Когато е имало сняг, сме излизали вечер навън да усетим хрущенето му под краката си и да вдишаме безкрайния мир на селската снежна нощ. А сутринта на 25 декември след закуската с майка ми излизахме на разходка по нашите най-любими места. Имали сме неповторимо прекрасни коледни разходки със синьо небе и сняг, безброй птици, слънце, блестящи поля, хруптящ лед и мирен, тих простор. В такива моменти съм чувствала най-силния коледен възторг, благодарност и радост – заедно с най-добрата ми приятелка на света, в най-любимите и близки места, в търсене на птици по заснежените дървета.
Тогава част от магията беше и самото пътуване с влака през Искърското дефиле – една безкрайна поредица от възхищения – нова гледка зад всеки завой, заснежени скали, примамливи върхове, резки силуети на планини далеч в синьото небе, и Искър в ниското, постоянен, свързващ. И този звук тутуфтутуф на влака, който и до днес кара сърцето ми да се разтупква, когато го чуя.
Ще завърша тези спомени с разказ за коледните късмети. :-)
Една година баба ми сложи в баницата едни купешки късмети с нарисувани на тях картинки. Аз много ламтях за късмета с куфарите и това ме накара да изям почти цялата баница. :-) На следващата година пътувах до Турция, после бях шест месеца в Германия с прескачания до Белгия и Люксембург.
През 2007 пък в резултат от изядената от мен баница получих два късмета – сватба и бебе. Бях леко потресена. :-) Така и не се добрах тогава до куфарите. Но на следващата година ми се сбъднаха и двата късмета. :-) Добре де, сватбата беше меко казано нетрадиционна, а бебето го замесихме чак през август, та се роди през 2009 – но аз това го броя за сбъдване. :-)
Трябва да се внимава с баницата. :-)
Ето – заради нея през последните години празнуването на Коледа придоби нови измерения. :-) Сега трябва да градя чисто нови семейни коледни традиции. Прекрасно е, че имаме още едно дете в къщата (освен мен), с което мога да споделям всички коледни приказки, песни, сладости. Иван също участва, разбира се. :-) Тази Коледа очакваме да слушаме много коледни песни, изпълнени от него на кларинет. И очакваме да изядем много точени баници. Може и без късмети :-)
Обичам тази част от коледната магия! Когато бях малка, в коледната сутрин скачах от леглого и тичах боса да видя какво ще намеря под елхата. Обикновено намирах нещо красиво, изплетено от майка ми, или пъзел, книга, шоколад, кутийка с онези шарени бонбони, на които с майка ми казвахме "хапчета". Понякога имаше големи изненади, като например преди 15 години, когато намерих бинокъл. :-)
Сега не намирам неща под елхата, предимно защото така я слагаме напоследък, че нищо не може да се постави отдолу :-). Но пък непрекъснато получавам подаръци. :-)
Тази година реших да подходя по-методично, защото през последните две години все оставям нещата за последния момент и не успявам да направя всичко така, както ми се иска. Обичам да мисля за неща, с които бих могла да зарадвам любими хора, да ги купувам и опаковам. Тази година пазарувах предимно книги и ми беше много приятно да мъкна многобройни дебели томове, ухаещи на нова хартия. Забавлението с опаковките също е голямо. Когато детето легне да спи, наизваждам хартии и ножици и почвам да кълцам, подгъвам и лепя. Останаха ми само някакви си три подаръка за опаковане. Браво на мен. :-)
Ето и част от получения резултат. :-)
Тази година под елхата ще има подаръци за всички живущи в къщата. Бащата по принцип не получава много подаръци, защото постоянно подкопава моя подаръчен ентусиазъм чрез изказвания от типа "Ами аз не обичам да получавам подаръци". (Да ви кажа под секрет - не е вярно. Няма хора, които не обичат да получават подаръци. Има само такива, които не умеят. Иван умее.) За бащата има енциклопедия на музикалните инструменти и билет за онзи концерт, който споменах преди няколко публикации.
Детето дълго време го бяхме оставили на милостта на приятели и роднини. :-) Ние сме едни зли родители, които рядко купуват нещо на детето си. За щастие разни мили хора са го снабдили с много хубави влакчета, колички, инструменти, буталки, топки и тем подобни. Е, купуваме му неща понякога - например дървеното конче от Етъра и конструктора. Тази Коледа решихме да си успокоим родителската съвест и детето получава два подаръка. Единият е влакчето от Икеа, а другият е тайна. :-) Добре де, само на вас ще кажа - бащата на детето му направи дървено самолетче. :-) Забравих да го снимам, преди да го опаковам. Много е хубаво, искам и аз такова.
