В градината

От години си мечтая да имам моя си голяма градина, където да копая и садя, колкото и както ми душа иска. В Банкя копах и садих, но в скромни мащаби и с доста големи усилия, защото времето и мястото не стигаха, почвата беше ужасно глинеста, лепкава и тежка за обработка, а и имаше постоянна нужда от огради заради кокошките и кучето. А и колкото и да се стараех да не мисля за това, че садя върху чужда земя, все си оставаше една лека тъга, че когато си отидем, градинката ще си остане там.

Когато тръгнахме да се изнасяме, оставих много растения с надежда някой да им се радва. Доста други обаче си изкопах и взех – повечето луковици, всичките ягоди, голяма част от многогодишните цветя. Миналата есен посред всичкото пренасяне, ремонти и нанасяне успях да ги засадя в новата градина. Този път вече всичко си е мое. 😊 Имам предостатъчно място да се развихря, а и тук почвата е съвсем различна от банкянската – ронлива и много приятна за ровичкане и садене.

Топлата зима и подранилата пролет ми дойдоха много добре – не се наложи да чакам дълго, за да започна да си осъществявам градинските мечти. През ноември и декември засях малко спанак и рукола. Сега вече спанакът е готов за ядене, берем и хрупаме с леко съжаление, че е твърде малко. Руколата расте, все още е дребничка, но и от нея си късаме. След това засадих чесън, лук и магданоз, после картофи и грах.

За моя радост някой мил човек някога е садил цветя в моята градина, които сега цъфтят и ни радват – зюмбюли розови, бели и лилави, нарциси, кокичета... Имаме и трендафил и хортензия, които тъкмо пускат нови листенца, а също и божури, които скоро ще цъфнат. Може би в земята се крият и още съкровища.