Преди близо шест години Ясен получи за рождения си ден пет кокошки и мъничко петле. Четири от кокошките вече ги няма, но огромната Сабрина и петелът Нелюнс продължават да са с нас. Междувременно ятото се уголеми отново и ни снабдява с яйца и веселие всеки ден. Както споменах на брат ми неотдавна, щом човек има кокошки, не му е нужно да гледа сапунени сериали - тези умилителни птици постоянно се грижат да има вълнения и драма в нашия двор.
Веднъж, когато Сабрина и Нелюнс все още бяха пълноправни господари на територията, станах свидетел на следната сценка: Нелюнс намери някакво парченце храна и като истински грижовен петел започна да вика Сабрина, за да ѝ го даде. Сабрина обаче напълно невъзмутимо си ровичкаше нещо в другия край на двора. Подобно поведение не можеше да бъде понесено от патриархалната душица на Нелюнс и той хукна с комични подскоци и развяна опашка да изрази своето недоволство. Скара се с голямо възмущение на своята несъдействаща жена и я подгони ожесточено към хранителната находка. Вдигна парченцето от земята и го постави с апломб пред нея, след което тя вече се видя принудена да го изяде, за да успокои изнервения си съпруг.
Сабрина и Нелюнс известно време живяха в мирна идилия като собственици на целия двор, но един ден тяхното приятно и спокойно съществуване беше разтърсено от страшен катаклизъм. Иван донесе вкъщи няколко кашона, съдържащи пет млади ярчици, две стари кокошки от оранжевата гама и две бели легхорнки. Сабрина изпадна в потрес и ярост и прекара три дни и половина на чардака на кокошарника, изреждайки кокоши обиди и заплахи по адрес на новодошлите. Нелюнс я подкрепяше с мълчаливо възмущение.
Новодомците прекараха известно време запряни в кокошарника. Двете по-възрастни кокошки получиха прозвището “Злобините”, тъй като с неугасима злост нападаха и скубеха нещастните ярчици и легхорните, известни още под името “Кракорогите”. Злобините бяха заточени в карцерното помещение на кокошарника, докато се реши понататъшната им съдба. Иван беше доста кулинарно настроен към тях и кроеше планове да ги трансформира в яхния и супа. Те наистина не бяха много обещаващи членове на кокошето семейство, защото хем преливаха от злост, хем дълго време не снесоха нито едно яйце. И тъкмо когато търпението ни към тях взе да се изчерпва, и двете Злобини хванаха и снесоха по едно яйце. Ние с Иван бяхме обзети от дух на милост и щедрост и веднага ги пуснахме да се разходят из двора. Последва страховита сцена.
Сабрина съзря натрапниците и на клюна ѝ излезе пяна от бяс. Забравила своето достойнство на кокоша кралица, тя се нахвърли да ругае и бие едната Злобина, която по непредпазливост се беше оказала наблизо. Тук обаче се намеси Нелюнс, който не можа да понесе грозната гледка. Отърча при своята жена и ѝ направи голям скандал. Съобщи ѝ, че в кокошето общество е недопустимо жените да се бият и че това е мъжка работа, след което се втурна след Злобината (два пъти по-голяма от него), за да се саморазправи с нея. Наложи му се да подскача по доста недостоен начин, за да може успешно да я оскубе по главата, а същевременно я овикваше с всичка сила. Злобината се спаси с панически бяг.
Истерията на Сабрина се уталожи за известен период, но търпението ѝ отново беше поставено на изпитание, когато пуснахме останалото кокоше население да обследва двора. Налагаше ѝ се по цели дни да се занимава с преследване на нарушителите и вечер, вместо да яде, кълвеше всички по-младши по главите, за да им покаже коя е шефката на групата.
С времето някои от ярките се издигнаха в йерархията, след като снесоха първите си яйца и се сдобиха с атрибути на истински кокошки - хубави големи гребени и тлъсти широки дупета. Първата от издигналите се беше Роза, а след нея дойде ред на Нели. Роза прие нещата горе-долу спокойно, но Нели страшно се възгордя от новия си статут и се превърна в новия душманин на нископоставените. Оповестяваше всичките си снесени яйца с грохотно кудкудякане от чардака и се впускаше да дисциплинира всички, които още не се бяха издигнали до нейното ниво. До ден днешен тя е от по-злобински настроените кокошки.
Междувременно Злобините почти си изгубиха прякора и започнаха да бъдат наричани с имената си - Лукреция и Клементина. Клементина се отличава с привързаност към хората и често се примъква, за да проси храна. Няма нищо против да бъде пипана, галена и разнасяна. Една от по-младите кокошки, Дейзи, също стана голяма приятелка на децата и им позволява да я гушкат като коте. Веднъж Вихри беше тръгнал да общува с кокошките и се появи на стълбите на юртата с Клеми под едната мишница и Дейзи под другата. Щях да умра от смях и умиление.
След като ярките се издигнаха в ранг на кокошки, Нелюнс вече ги призна за негови подопечни и започна да се грижи за прехраната и защитата им. Нели страшно се възгордя и от това и ходеше почти залепена за Нелюнс, за да демонстрира колко е облагодетелствана. Сабрина обаче все още си е върховната властимаща и никой не може безнаказано да се гъбарка с нея.
Междувременно Крагорогите се изгубиха, след като избягаха през дупка в оградата, и бяха заместени от три ярки на име Блекота, Кремка и Фани. Трите млади бяха подложени на тормоз както от Сабрина, така и от втория ешелон, но вече се издигнаха на ниво яйцеснасящи и се радват на малко по-мирен живот. В момента кокошето стадо се състои от тях, Сабрина, Клеми, Лукреция, Монсерат, Дейзи, Нели, Серпентина и Роза. Начело на войнството продължава да е великият Нелюнс, да пребъде безсмъртната му опашка!
Веднъж, когато Сабрина и Нелюнс все още бяха пълноправни господари на територията, станах свидетел на следната сценка: Нелюнс намери някакво парченце храна и като истински грижовен петел започна да вика Сабрина, за да ѝ го даде. Сабрина обаче напълно невъзмутимо си ровичкаше нещо в другия край на двора. Подобно поведение не можеше да бъде понесено от патриархалната душица на Нелюнс и той хукна с комични подскоци и развяна опашка да изрази своето недоволство. Скара се с голямо възмущение на своята несъдействаща жена и я подгони ожесточено към хранителната находка. Вдигна парченцето от земята и го постави с апломб пред нея, след което тя вече се видя принудена да го изяде, за да успокои изнервения си съпруг.
Сабрина и Нелюнс известно време живяха в мирна идилия като собственици на целия двор, но един ден тяхното приятно и спокойно съществуване беше разтърсено от страшен катаклизъм. Иван донесе вкъщи няколко кашона, съдържащи пет млади ярчици, две стари кокошки от оранжевата гама и две бели легхорнки. Сабрина изпадна в потрес и ярост и прекара три дни и половина на чардака на кокошарника, изреждайки кокоши обиди и заплахи по адрес на новодошлите. Нелюнс я подкрепяше с мълчаливо възмущение.
Новодомците прекараха известно време запряни в кокошарника. Двете по-възрастни кокошки получиха прозвището “Злобините”, тъй като с неугасима злост нападаха и скубеха нещастните ярчици и легхорните, известни още под името “Кракорогите”. Злобините бяха заточени в карцерното помещение на кокошарника, докато се реши понататъшната им съдба. Иван беше доста кулинарно настроен към тях и кроеше планове да ги трансформира в яхния и супа. Те наистина не бяха много обещаващи членове на кокошето семейство, защото хем преливаха от злост, хем дълго време не снесоха нито едно яйце. И тъкмо когато търпението ни към тях взе да се изчерпва, и двете Злобини хванаха и снесоха по едно яйце. Ние с Иван бяхме обзети от дух на милост и щедрост и веднага ги пуснахме да се разходят из двора. Последва страховита сцена.
Сабрина съзря натрапниците и на клюна ѝ излезе пяна от бяс. Забравила своето достойнство на кокоша кралица, тя се нахвърли да ругае и бие едната Злобина, която по непредпазливост се беше оказала наблизо. Тук обаче се намеси Нелюнс, който не можа да понесе грозната гледка. Отърча при своята жена и ѝ направи голям скандал. Съобщи ѝ, че в кокошето общество е недопустимо жените да се бият и че това е мъжка работа, след което се втурна след Злобината (два пъти по-голяма от него), за да се саморазправи с нея. Наложи му се да подскача по доста недостоен начин, за да може успешно да я оскубе по главата, а същевременно я овикваше с всичка сила. Злобината се спаси с панически бяг.
Истерията на Сабрина се уталожи за известен период, но търпението ѝ отново беше поставено на изпитание, когато пуснахме останалото кокоше население да обследва двора. Налагаше ѝ се по цели дни да се занимава с преследване на нарушителите и вечер, вместо да яде, кълвеше всички по-младши по главите, за да им покаже коя е шефката на групата.
С времето някои от ярките се издигнаха в йерархията, след като снесоха първите си яйца и се сдобиха с атрибути на истински кокошки - хубави големи гребени и тлъсти широки дупета. Първата от издигналите се беше Роза, а след нея дойде ред на Нели. Роза прие нещата горе-долу спокойно, но Нели страшно се възгордя от новия си статут и се превърна в новия душманин на нископоставените. Оповестяваше всичките си снесени яйца с грохотно кудкудякане от чардака и се впускаше да дисциплинира всички, които още не се бяха издигнали до нейното ниво. До ден днешен тя е от по-злобински настроените кокошки.
Междувременно Злобините почти си изгубиха прякора и започнаха да бъдат наричани с имената си - Лукреция и Клементина. Клементина се отличава с привързаност към хората и често се примъква, за да проси храна. Няма нищо против да бъде пипана, галена и разнасяна. Една от по-младите кокошки, Дейзи, също стана голяма приятелка на децата и им позволява да я гушкат като коте. Веднъж Вихри беше тръгнал да общува с кокошките и се появи на стълбите на юртата с Клеми под едната мишница и Дейзи под другата. Щях да умра от смях и умиление.
След като ярките се издигнаха в ранг на кокошки, Нелюнс вече ги призна за негови подопечни и започна да се грижи за прехраната и защитата им. Нели страшно се възгордя и от това и ходеше почти залепена за Нелюнс, за да демонстрира колко е облагодетелствана. Сабрина обаче все още си е върховната властимаща и никой не може безнаказано да се гъбарка с нея.
Междувременно Крагорогите се изгубиха, след като избягаха през дупка в оградата, и бяха заместени от три ярки на име Блекота, Кремка и Фани. Трите млади бяха подложени на тормоз както от Сабрина, така и от втория ешелон, но вече се издигнаха на ниво яйцеснасящи и се радват на малко по-мирен живот. В момента кокошето стадо се състои от тях, Сабрина, Клеми, Лукреция, Монсерат, Дейзи, Нели, Серпентина и Роза. Начело на войнството продължава да е великият Нелюнс, да пребъде безсмъртната му опашка!
Няма коментари:
Публикуване на коментар