Книжки

Остана ни една глава от "Малка къща в прерията". Аз съм я чела като малка, но за Иван, Яската и Вихри беше нова. На всички ни хареса. Докато четяхме другата книга от поредицата, "Малка къща в гората", Ясен се въодушеви на тема "старите времена" и си ми зъбите на свещи. :-)
Яската е на 5, но това не ни пречи да му четем книги, които уж са за по-голяма възраст. В много редки случаи се налага цензура, през повечето време се чете всичко наред.
Спим всичките в една стая с площ 9 квадрата, леглата ни заемат по-голямата част от нея. Леглото на В. е до нашето, през голяма част от времето той спи при нас, но понякога си спи и в неговото легло. Яската е в острещния ъгъл. Вечер си лягаме всички, Вихри се приспива с кърмене, Ясен се завива до брадичката, а Иван чете. Така сме изчели сума ти книги.
Всъщност четенето на глас започна още преди да се появи Яската в нашето семейство. После се засили, особено в периода, когато Ясен спря да суче и почна да се приспива следобед с мамино четене на глас. Чела съм му всичко, включително Джейн Остин на английски, но и доста детски книги. Груповото четене вечер го практикувахме дълго, докато Ясен беше по-малък, после малко позамря, а напоследък се осъществява в гореописания формат.
Ясен си пада особено много по Туве Янсон, но му харесаха и всякакви други книжки, част от които на мен са ми безкрайно любими. Астрид Линдгрен, разбира се - Пипи, Карлсон, Роня, Емил, някои сме ги чели по 3-4 пъти. Чели сме много пъти "Мечо Пух". А иначе - шарена смес - "Магьосникът от Оз", "101 далматинци", историите за Петсън и Финдъс, костенурчето Франклин, "Тайната градина", приказките на Биатрикс Потър (2-3 ги четем на английски, другите на бг), книжките на Макс Велтхаюс, една книга за влаковете (Ясен все приказваше за Джордж Стивънсън), "Пчеличката Мая", две от книжките за д-р Дулитъл...А Туве Янсон я препрочитаме рутинно всяка година. :-) Сега съм хвърлила око на "Малкия мъж" на Кестнер. Някои от тези книги вероятно не звучат подходящи за възрастта на Яската. Дори майка ми се учуди леко, като разбра, че сме чели "Роня" (пък тя не се учудва от нищо и никакво). Не виждам проблем. Ако Ясен нещо не разбира, пита.
Много ми харесва как внимателно слуша и попива. Понякога ни е шашкал с разни думи и изрази, които си е насъбрал от книгите и после ги използва съвсем на място. :-)
Цялото това занимание с четенето ми е безкрайно любимо. Такава сплотеност и забава има в тези вечерни часове. Знам, че и Вихри слуша, нищо че не разбира всяка дума. Духът и намерението са важни, пък и те хубавите книги докосват не само с думи, вярвам, че струи от тях красота отвъд думите, която достига дори до момченца на година и половина. :-) Че и по-малки.
На Яската отдавна съм му дала достъп до всякакви книги, да ги разлиства, колкото му душа иска. Не само детски. Сега постепенно ги давам и на Вихри. Още не сме съвсем готови, нито той, нито аз, та има тук-там жертви, но Вихри гледа как брат му прелиства и го прави и той, през повечето време е много внимателен и нито мачка, нито къса. Само понякога издивява и откъсва/смачква по някоя страница или пък мята книгите на земята, ако случайно не съм наблизо да го спра. Харесва ми как разглежда книги с тънки страници, как леко ги отгръща. Има си и от бебешките, твърдите, но не много на брой.
Днес си мислех, че е дошъл момента да върна повечето книги на ниската полица, за да могат децата да си ги разглеждат, когато поискат. Като складирам книгите някъде високо, Ясен не се сеща за тях. Искам децата да имат възможност да си вземат книжка по избор, а и да имат възможност да прибират книгите, като приключат с тях. Днес се изумих - щяхме да ходим до съседите за млякото, и Вихри, преди да потегли навън, хвана и прибра няколкото книги, които преди това беше извадил да разглежда. :-) Дано да прави така и в бъдеще. :-) Аз и Яската гледаме да даваме светъл пример.
Сега ми се въртят разни щури мисли в главата, читателски дневник за Яската, акаунт в Goodreads - ама хайде, тези неща по-нататък. :-) Забавни са, но не необходими. Сега с трепет очакваме Яската да започне да чете сам. Не го подръчквам. Покрай тези Jolly Phonics, дето ги учат в детската градина, Яската взе да си спелува думички - както си играе, чувам го как казва думите звук по звук. Прави го предимно на български. Дядо му по едно време го учеше на букви, после го караше да чете срички, но това се случва много рядко, защото нашите са все на село, пък и баща ми не се вживява чак толкова като учител по четене. Но нещата някак си се насъбраха и Ясен постепенно разчита все по-дълги думи. При последното ходене на село Ясен изровил старите ми комикси "Мики Маус" и взел да чете думички от типа на "прас", "тряс", "бум", "чук" и тем подобни. Разхилихме се с Иван, като разбрахме за това. :-)
Така, четенето на глас продължава и ще продължава вовеки веков, мисля, дори след като момчетата се оженят и заминат, закъдето там ще заминават. :-) А ако окьоравеем на дърти години с Иван, ще слушаме аудио книги.