На село

Ходихме два пъти наскоро. Втория път за череши.

Обичам това място. Толкова обичам, че за да се стигне дотам, се минава през Искърския пролом. Обичам спокойствието и меката светлина и пъстрата градина, изтегнатите мързеливо котки, уханията на манджи от бабината кухня, дългите обиколки из градината в търсене на неща за откъсване и изяждане. 

Спомням си един летен дъждовен следобед, когато дъждът валеше върху слънчева светлина, а аз обикалях из градината и си късах и отскубвах разни вкусни неща - тук краставичка, там морковче, свеж магданоз, разни плодчета, бях преизпълнена с детско блаженство и търсаческо вълнение. На село има мир. И усещането за нещо, започнало много отдавна. Дърветата, садени от прадядо ми, са там, редом с новите овошки на майка ми. Там някак си принадлежа, с мястото се притежаваме взаимно. Всичко е така успокояващо познато, преливащо от спомени.

И много ми харесва колко много птици има в нашия двор. Все се каня да направя един видов списък, да видя колко различни вида съм виждала в и от двора. Спомням си един ден как баща ми се втурна в къщата с вик "На крушата има ято папагали!" :-) Е, пчелояди бяха. А колко беше интересно, когато авлигите гнездяха на ореха - стоях в градината и се правех на храстче, гледах с бинокъла как малките със смешните перчеми протягат голи вратове, после се учиха да летят и вдигаха страшен шум...Пък една зима на старата ябълка отзад дойдоха 30-тина планински чинки. Един приятел искаше да опъва орнитологична мрежа в двора ми. :-) Не давам. 

Това ми напомня за онзи хотел при село Пчелари в Източните Родопи, дето сядаш на масата отвън на сянка с бира и над главата ти - белоглави и египетски лешояди, сокол скитник, белоопашати мишелови, бързолети, чавки и какво ли не. Но за това друг път ще ви разкажа. 

Ето какво има на село.

Бабина питка

Цъфнали клематиси

 

Вишни

Дядо и внуче търсят диви ягодки в тревата

Вишни...

Плановата комисия заседава

Ето ги ягодките!

Котенца

Джини 

Котката Митка

Нисък лилиум

  

Старият бряст

Гледка към наше село

 

Гайлардии

Котаракът Рашо медитира под розите

Маргаритки

И рози

 

Прабаба и внуче правят баница

Крем, цъфнал в полето

Просторите, където живеят сврачките и овесарките. И Врачанският Балкан в маранята

 

Футбол с гумени ботуши

Скорци по жиците

 

Цоп :-)

И някъде измежду всичкото това - споменът за безброй диви разходки, само аз и майка ми, аз с бинокъл на врата, тя с шише вода в ръка и с торбичка за билки, жега по Мащерковия хълм и чучулигите високо горе пеят, деретата с мъхнати камъни, несъществуващите пътеки между къпини и шипки, мишеловският крясък, узрелите къпини край шосето, черешовите дървета по Заминец, люляковата поляна на Веслеца, залезите над Врачанските скали....Толкова много радост, събрана през годините.