Ето ме пак, седя си пред дървеното бюрце, Ясето реди колите по леглото и строи кули, от фурната се носи аромат на пълнени тиквички, а небесата трещят не съвсем по юлски. Прибрахме се снощи от вдъхновяващо гостуване. Пристигнахме пред дома по тъмно, светкавично депозирахме детето в леглото, багажа в коридора и изтичахме навън в ръмежа, въоръжени с челник, да гледаме какво расте и зрее по нашите земи. Намерихме първите два узрели големи домата и доста черита, разни тиквички и корнишони, ягодки и малинки. Ах, че е хубаво да се прибереш у дома!

Но е приятно и да се ходи на гости. :-) Особено пък при такива чудесни хора като нашите домакини. Те двамата са от търновския край и доскоро живееха в София с момченцето си. Но ги стегна шапката и се преместиха на село. :-) Земеделстват и прилагат пермакултурни принципи, радват се на земята и на природата, на тишината, чистотата и свежестта. Представяте си до каква степен сме на един акъл.

Разговорите се въртяха предимно около земеделски, домакински и домостроителни теми – семена и разсади, садене, поливане, мулчиране, компостиране, събиране на дъждовна вода, растителна защита с природосъобразни средства, готварство, занаяти, домашни билкови лекове, биопрепарати, декорации за дома и какво ли още не. От тези ентусиасти винаги има какво да се научи. Гледахме как украсиха с декупаж един стар кухненски шкаф и се замислихме дали и ние да не се заемем. :-) И не само това. От тях двамата дойде импулсът за машината за хляб, а сега и за разни други разнообразни градински и домакински нововъведения.

Децата ни също са на един акъл. :-) Тяхното момче е половин година по-голямо, така че двамата успешно се съюзиха. Основната им дейност беше посветена на котето Рижко – изпробваха неговата мачкаемост, ковкост, изтегливост и прочие. Котето не показа да е впечатлено от техните вандалщини, даже участваше дейно в създаването на хаос. Беше голям смях покрай тези три диваненца.  :-)

От приятни разговори и готвене на вкусотии направо не остана време за туризъм. Но все пак успяхме да посетим няколко красиви места из търновските земи. Правихме пикник на Хотнишкия водопад, посетихме Преображенския манастир, разходихме се из Етъра и Боженци...

Прекрасно е усещането да си със сродни души. :-) Луди млади глави, които вместо да си подреждат живота според очакванията на обществото, се впускат в приключение, гонят мечтите и се грижат активно за душевния си мир и здравето си.

Прекрасно е също да чувстваш, че не си сам в опитите си да вредиш по-малко на природата. Много хора са ме питали: „Е какво като аз разделям боклука и пестя вода, при положение че съседите хвърлят всичко в една кофа и си поливат градината от чешмата?” Истината е, че има значение. Нещата започват винаги от всекидневното дребно усилие, от съзнанието на отделния човек и от добрия пример. :-)

Така че ето ни тук, още по-вдъхновени за подобрения. :-)

(Между другото безснимковият период ще продължи още, защото фотоапаратът ми претърпя катаклизъм. Сега дилемата е дали да го дам на поправка или да си купя нов. :-))