Ей, много е интересно да имаш двегодишно дете в къщата. :-) Постоянен смях. Онзи ден изровил от чантата ми новата ми бабешка шапка и си я нахлупил на главата. Шапката му покрива цялото лице и момченцето прилича на мъничък сладък Дарт Вейдър.
Реди сложни изречения със словоред, напълно достоен за учителя Йода. Вчера констатира с най-жизнерадостен вид, че "Ясин ма мама пречи". А като тръгна да мия съдовете, момчето отбелязва: "Майката субиите мие".
Напоследък започна да подхваща разговори - пита ме какво правя и накъде съм тръгнала. Ееех, мило дете, и на мен ми се ще да знам. :-)
Сега ме дърпа лекичко за лакътя и ми разправя, че иска "тук-мимик". Тутманик.
Най-любимото ми е, когато дойде при мен с ангелска физиономия и започне да обяснява: "Пипичен. Як." Значи: "Виж какъв съм симпатичен и сладък". И после си подава крака с думите: "Убиби. Чечета. Гаиш." Е, как да не го погалиш по хубавите крачета?

От много хора съм чувала думите: "Колко е голям? А, на шест месеца/ една година/ година и половина/ две години (...)? Да, те на тая възраст са най-интересни." Няма такова животно. Това дете не само продължава да е интересно, забавно и мило, откакто се е родило, а и става все по-такова. :-) Ще видим как ще е на 35.