"Ушите ми бучат от грохота на влаковете"

Прекарам ли ръка по своя образ,

Ръката ми ще почернее мигом.

Не знам дали това не е от мрака

На нощите, прекарани без сън,

Или е от дима и саждите

на гарите? Ушите ми бучат

от грохота на влаковете, сякаш

съм пил хинин. (…)

Далчев може да е мрачен, но на мен мисълта за гари, почернели от дим, ми носи само усмивка.

Преди два дни най-случайно седяхме в едно заведение до гарата и си чакахме пицата, когато се чу необичаен свирещ звук като от огромен чайник. :-) Много се изненадахме да видим, че пътническият влак от София пристигна, теглен от парен локомотив. Естествено веднага зарязахме пиците и хукнахме да видим какво се случва.

От влака се беше изсипала голяма тълпа, която се събра да зяпа, докато локомотивът маневрираше, за да се залепи на другия край на композицията. Разбра се, че влакът в 12:10 през трите почивни дни пътува с този локомотив.

На другия ден събудихме момчето рано и се метнахме тримата на сутрешния влак за София. Идеята беше да се поразходим из града, докато стане време за парния влак и после да се приберем с него. Помотахме се из Борисовата за кратко и се върнахме на гарата, където на 4.коловоз заварихме голяма тълпа и пушилка. :-)

Беше вълнуващо. :-)

Ех, като си помисля за тези блажени дни, когато парните локомотиви са пъхтяли през полята и са огласяли пейзажа с мощно свирене и пуфтене...Могат ли да се сравнят тези ветерани със сегашните бързи кутийки, дето са толкова чисти и климатизирани, че човек в тях се чувства като в някой офис?

Не говоря за вагоните на БДЖто, разбира се – те повече наподобяват мърлява, шумна и (понякога весела) селска кръчма. :-) Много са ми мили тези влакове, може би с изключение на нощния за Силистра, с който се вози половината дребен престъпен свят на страната. :-)

Обичам влаковете. Някои хора се заплесват по колите – никак не ги разбирам – но затова пък съм сред тези, които душа дават да се повозят на влак. Хехе, гориво в кръвта му се вика на това. В моя случай дизел. А от онзи ден вече и въглищен прах. Още си нося саждите на лицето и в косата.

Едно време си мислех, че би трябвало да се омъжа за машинист. Като този :-) – целият черен. Иван се чудеше дали е късно да се преквалифицира :-).

Не мога да опиша как ми се разтупка сърцето, когато слушах как влакът набира с тежко пуфтене, първо баввввввно, бавввввно, а после всепобързовсепобързо. С какви големи очи гледах почернелите машинисти и как черно им завиждах, че са там, в търбуха на локомотива. Не знам Ясето ли беше по-ококорен или аз, докато наблюдавахме как локомотивът маневрира и изпуска пара и дим.

Този звяр може на подходяща отсечка да вдигне 90 км/ч. Не по-зле от по-новите (но не твърде нови :-)) влакове на БДЖто. (Друг е въпросът, че надали има много такива отсечки по българската жп мрежа – по повечето влаковете се движат с 30-40. Е, все е по-бързо от най-първите влакове, чиито пътници са припадали от ужас, зашеметени от смайващата скорост – 20 км/ч. :-))

Вероятно е близко до ума, че като пристигна влакът в Банкя, аз реших да се метна и на обратния курс към София. :-) Че кой знае кога пак ще го пуснат тоя локомотив да се движи! Впрочем  един от черните машинисти спомена, че следващите курсове на тоя локомотив вероятно ще са през Искърското дефиле. Олеле, сърцетуп получих! В дефилето се научих на влакове – оттам съм пътувала още отпреди да се родя, сигурно повече от 400 пъти. Започвам от днес да следя сайта на БДЖ. :-)

Между другото парният локомотив не увеличава цената на билета – по направлението София – Банкя си се движихме на обичайната цена от 80 стотинки.

Единственото, за което съжалявам от цялата работа е, че не можах да направя по-читави снимки. Но споменът е жив и прекрасен в душата. :-) И най-ценното е, че на Ясето цялата работа също много му хареса. Хехе, чудесно е да има още едно дете в семейството (освен мен :-)!