15 март 2010

Пролет чакана и търсена

Вчера и онзи ден ходихме да търсим пролетта. Крайно време беше да видим нещо по-различно от снежни преспи. Тази зима продължи наистина твърде дълго. 
Каквото търсихме, намерихме. Вчера се разхождахме насред силен вятър и слънце. Не беше топло, но вътрешната топлина беше изобилна. Как да не се радва човек и да не му е слънчево в душата, когато за първи път от толкова много време види цъфнало дърво? Имам усещането, че са минали векове от онзи април, когато се нанесохме в нашата къщурка и в двора ни цъфтяха джанките.


Срещнахме и жълти цветенца по скалите, и теменужки. И дрянът беше започнал да цъфти! А няколко прелестни върби бяха започнали да се раззеленяват.
И се радвахме на много вода, много, много вода! Обичам пролетта, когато се топят снеговете и всичко подгизва, под краката почвата джвака и навсякъде тече и скача вода. Реките стават големи-големи, появяват се водопадчета, където иначе ги няма, разливи, пълни с птици, локви, в които скачат жаби....И всичко блести и сияе в мокрото, и се готви за растеж и цъфтеж.


Много ми хареса съботното място. Кой да знае, че съвсем близо до София има такова живо водно място като изворите на Безден! (Но все пак и кой ли знае, че съвсем близо до София има такова живо водно място като Драгоманското блато....? Хм, аз знам. :-) Но за това ще пиша някой друг път.)
Тези извори ме омагьосаха с изобилието си – изобилие от вода, изобилие от зеленина. Толкова са пищни и смайващи. Обичам тази вода, която излиза отвсякъде, образува буйни потоци, които се сливат и разделят, и всичко около нея пее и расте – птици, мъхове, тревичка!


И Върбата, изпод чиито корени също блика вода. Това е пролетна магия!
А вчера видяхме прекрасната Струма, която като всяка река умее да ми вземе ума с дивни гледки.
Да, дойде сезонът за действие. Не можем повече да стоим, ругаейки снега, и да го чакаме да изчезне. Много по-хубаво е да вървим по крайречни пътеки, огрени от слънце, да слушаме песните на червеношийките и да откриваме теменужки като съкровища, скрити в гъстака. Нали? 



Няма коментари: