Е, като има слънце, по-прилично изглежда. Особено когато човек чуе приятния звук на капчуците. Но онази вечер, когато беше виелицата, наистина се покъртих. Премного сняг - толкова сняг тази зима не е имало и тя проклетата като че ли реши да навакса за последно. Стигна се даже дотам, че спря токът за 3 часа.
Принудителна романтика, а? Хм.
Добре де. Нека. Да ръси сняг, колкото иска . Има обаче една Магия, която подрежда нещата в света и Тя няма дълго време да допуска неуместен сняг върху напъпили нарциси. Тя ни дава знаци, че всичко е под контрол, че скоро ще превиваме гърбове да плевим под слънцето, ще се чудим как, за Бога, се сади магданоз (според баба ми е лесно), и ще се радваме на цветенцата, които садихме под октомврийския дъжд.
Такива едни знаци, които са същински подаръци и правят деня специален.
Е, това беше преди снега. :-) Сега сигурно там изглежда така:
Ох, да, наистина е отблъскващо. Но да не се вторачваме в дреболии като някакъв си 30-сантиметров сняг. Има и по-страшни неща.
И още по-страшни. Като например да те затрупа снегът без шоколад в къщата. При нас поне подобни бедствия не се случват. Днес пак, за пореден х-ти път правих сочния шоколадов сладкиш на Ники и за пореден път си мислех, че трябва да й напиша благодарствено писмо за тази изключително лесна рецепта с изключително зашеметителен резултат.
Така че сега седя, похапвайки шоколадов сладкиш -
с чай, гледам с лека омраза снега навън (омразата не може да е твърде дълбока, когато е придружена от това шоколадово вълшебство, ммммммммммм) и го чакам да се стопи, проклетият. Все пак имам тука за посаждане цял чувал цветя, които любимият получи от колегите си за рождения ден!
А, да, и трябва да разбера как се сади магданоз.
Няма коментари:
Публикуване на коментар