Есенни дарове

Толкова много прекрасност имам за споделяне, но някак не стигам дотам да седна и да пиша - изморих се от писане - думите не ми стигат, а в наличните се заплитам. Есенно време така се получава. Замлъквам, но в същото време очите ми стават големи-големи, като на Ясен, само гледам, мая се и се опитвам да запазя спомен за всичко съвършено, което се изпречва пред мен.

Толкова е тихо и истинско всичко сега.