Олеле, студено ми е. Ама може ли такова нещо? Получих сведения от доверени лица, че например в Чехия цари приятна топла есен. Пак сме на грешното място май. :-)
Впрочем да става каквото ще. Тези дни грижата за душевния мир взима връх над всичко. Все ми е едно дали вятър вее или сняг вали, стига муцуната ми да е омазана с мед, казва Мечо Пух. И човек няма как да не се съгласи!
Есенното време събужда у мен жажда за чай и глад за домашни курабийки...И към това - хубави книги. Имам цяла купчина! Мога да се впусна в търсене на магическите настроения, които се надигат заедно с есенните мъгли. Ето вчера се разхождах из Матисовата гора заедно с Роня и Бирк и ни гониха дивите витри. После пък се отправих към шоколадовия бутик на мадмоазел Виан Роше за чаша горещ шоколад. И накрая потеглих на тежък път сред безброй опасности заедно с Фродо, Сам, Мери и Пипин.
Струва ми се, че тази есен ще пътувам и към Нарния. Да.
Imagination rules.
Душата търси цветовете, шепота и дивия вятър, и сивите вълни, и слънцето през дъждовните капки. Няма как човек да залепне за прозата на делника, ако се подчини на това търсене.
В търсенето виждаш котките и капките, и полъха, и синьото, и есента става по-пъстра, и зад завоите дебнат още повече усмивки, и чаят е по-уханен, и небето е по-близо. Усещането няма дъно.
Това е усещането за тези дни.
Няма коментари:
Публикуване на коментар