Днес същинско чудо - сахарски прахоляк в градината ми :-) Първо се подразних, защото прането ми е оранжево. В момента само се чудя и мая. Какво напомняне, че в света не сме само аз, Ясен, бебето и нашата градина - някъде не толкова далеч от нас има направо различна вселена, цялата пясъчна, където денем вятърът развява пясъка из невъобразима сухота и пустота, а нощем изпод земята излизат разни странни твари... :-) Хубав повод да прочетем и да научим нещо повече за пустинята! Отивам да се ровя из книгите и нета.

До морето през април

Пролет – значи занимания в градината, цветя, ядене навън, ритане на топка – и още поне едно нещо, не по-малко важно – скитня. Изтупване на зимния къщен прахоляк, задръстил и душите, и сетивата. На път.

Началото на април беше времето за първото пътешествие тази година. А местата – ами те бяха няколко. Доста. :-) Познати, добре забравени, но и някои нови.

Началото беше Бургас. На първата сутрин на излизане от хотела над главите ни се провлече върволица от най-малко 500 щъркела. После на Атанасовското езеро пред очите ни се разгърна пълното великолепие на миграцията – няколко комина с поне 2000 щъркела. Поне. Свалихме мартениците и якетата, напече ни бургаското слънце, погна ни орнитологичната страст. :-) 

Солта на морето

Оттук се наблюдава миграцията :-)

Закотвихме се задълго при Музея на солта в Поморие, разпънахме тръбата и загледахме зрелището пред нас – островчето с гнездящи гривести рибарки и саблеклюни, и току пред нас накацали рибарки, черноглави чайки и корморани. Гледахме ги от упор, хапвахме, Ясен си играеше тихичко, а Вихри спеше в количката. Беше просто прекрасно. Рибарките кряскаха, летяха над главите ни и ловуваха. Прелитаха саблеклюни, кокилобегачи, зяпахме един морски дъждосвирец, появи се и розова чайка в брачно оперение...

Корморани, гривести рибарки и черноглави чайки на Поморийското езеро

Иван в пълно орнитологично снаряжение :-)

На другия ден закусвахме при укритието на Атанасовското езеро, където гледахме доста дъждосвирци и патици, после надникнахме за кратко към езерото Вая (имаше много големи гмурци) и продължихме на юг. Спряхме край морето на стария път за Дюни насред полянки от мускарита и гарвански лук, нагазихме в студеното море, закусвахме, припичахме се, гледахме вълните. Имаше делфини! Ясен игра дъъъъълго в пясъка. В морето плаваха черногуши гмуркачи. И такова дълбоко синьо небе над главите ни! 

Към моретоооо!

На Ясен автомобилните писти

Поспряхме после край Ропотамо, приказно беше пак – реката се влачеше съвършено гладка с отраженията на всички дървета, зелен кълвач викаше в гората, прелитаха полубеловрати мухоловки, беше пълно със синчец, лисичина и теменужки. 

И на Аркутино се отбихме, срещнахме жалобна мухоловка, гледахме костенурки и жаби и чудна магическа светлина по тръстиките. 

Със странен залез завърши денят във Варвара, там отседнахме и срещнахме приятели. 

Събудихме се насред пролетния рай – сутрин, морето блести в слънце, синигери пеят, светлината е ярка и събуждаща. Пролетно море!

Правихме пикник край Велека, преминахме през Синеморец и видяхме устието на реката, толкова е красиво, че чак неистинско изглежда. 

Велека

 

Устието на Велека

И още по на юг. На Силистар постояхме замечтани, реката сияеше в слънчеви отблясъци, два сладки дъждосвиреца щъкаха по пясъка. Ясен прегази студената рекичка и се заигра в пясъка, а бебето спеше мирно в количката. Навътре в морето вълните се блъскаха в скалите и надигаха морска пяна. 

Устието на река Силистар

Ясен с багера :-)

Окачалка за биноклите :-) и завет за спящото бебе

На юг стигнахме чак до Резовска река, отсреща се вееше турският флаг и се виждаше морска пустош. Накрая направихме последна морска нощувка във Варвара и на следващия ден се отправихме към странджанските дебри.

Милото море, толкова диво, толкова умиротворяващо. Животът в неговата пълнота, светлина и красота. Птици и небе и вятър, топъл пясък, приказна тишина. 

Още пролетна радост :-)

Преди няколко дни дойде първият щъркел в нашия квартал.

Вятърът носи цели воали от нежни бели венчелистчета, а заедно с тях и упойващ аромат на цъфнали дървета. Жужат пчели.

Толкова ми е леко на краката с пролетните обувки, че сякаш съм боса. :-)

Кошът за пране прелива от зимни пуловери.

По цяла нощ в градината пее славей, гласът му е толкова силен и ясен, сякаш отеква от сводовете на някоя катедрала.

Чакалите не се чуват, сигурно вече имат малки.

Понякога кукувица пее горе на ливадата, а друг път звънят звънците на съседските кози. Скоро съседът от долната улица ще започне да си пасе коня до нашата ограда и ще чувам цвиленето толкова ясно, сякаш конят е вътре в къщата. :-)

Като изляза в градината, където и да съм, до мен долита сладкото ухание на новите зюмбюли. 

Одеве неволно подплаших един малък гущер, който се припичаше на цимента пред гаража.

Много ми харесват тези прекрасни домашни червеноопашки, които обикалят из околността, кацат по колчетата в градината и потреперват с опашчици, прелитат от сливата на върбата и току припяват.

Вече има и много лястовича песен. 
В дни като тези не мога да не се радвам, че съм тук, толкова близо до земята и нейните живи дарове. На 26 април се навършват 4 години, откакто сме тук, в бялата къщичка сред зелената градинка! :-) 

Апчих!

Уф! При настинката, която имам, друго не ми остава, освен да си рецитирам Огдън Наш и да чакам по-добри времена.

The Common Cold

Go hang yourself, you old M.D.!
You shall not sneer at me.
Pick up your hat and stethoscope,
Go wash your mouth with laundry soap;
I contemplate a joy exquisite
I'm not paying you for your visit.
I did not call you to be told
My malady is a common cold.

By pounding brow and swollen lip;
By fever's hot and scaly grip;
By those two red redundant eyes
That weep like woeful April skies;
By racking snuffle, snort, and sniff;
By handkerchief after handkerchief;
This cold you wave away as naught
Is the damnedest cold man ever caught!

Give ear, you scientific fossil!
Here is the genuine Cold Colossal;
The Cold of which researchers dream,
The Perfect Cold, the Cold Supreme.
This honored system humbly holds
The Super-cold to end all colds;
The Cold Crusading for Democracy;
The Führer of the Streptococcracy.

Bacilli swarm within my portals
Such as were ne'er conceived by mortals,
But bred by scientists wise and hoary
In some Olympic laboratory;
Bacteria as large as mice,
With feet of fire and heads of ice
Who never interrupt for slumber
Their stamping elephantine rumba.

A common cold, gadzooks, forsooth!
Ah, yes. And Lincoln was jostled by Booth;
Don Juan was a budding gallant,
And Shakespeare's plays show signs of talent;
The Arctic winter is fairly coolish,
And your diagnosis is fairly foolish.
Oh what a derision history holds
For the man who belittled the Cold of Colds!

Ох, усещам как the Führer of the Streptococcracy марширува из носната ми кухина.... :-(